Ирина Никулчина: Краси Анев и Владо Илиев правят нещо уникално за българския биатлон

Ирина Никулчина: Краси Анев и Владо Илиев правят нещо уникално за българския биатлон

Повече от приятно е да разговаряш с човек, който има какво да каже. Такъв е случаят с невероятната Ирина Никулчина. С една от най-обичаните български биатлонистки, разговаряме за успехите на златното поколение, за ситуацията в момента и за живота извън професионалния спорт. 

 

Здравей, Ирина. Честит рожден ден на патерици. Много здраве и бъдещи успехи. Ще те върна малко назад в годините и ще помоля да ни разкажеш, как реши да се преместиш от ски бягането в биатлона?

Това се случи през 1998г. на Олимпиадата в Нагано. Тогава още нямах идея с какво ще се занимавам след игрите. Имахме един разговор с г-н Тончев, който тогава беше президент на федерацията и той ме помоли да опитам и да видим какво може да се получи. Без ангажименти, без да имам някакви очаквания и така от интерес да видим какво ще стане. По-голяма част от момичета в биатлона бяха бивши ски бегачки и ми беше много интересно. Засичахме се постоянно по лагери, тренирахме заедно и от любопитство реших да отида за един сезон, да видя какво ще се получи.

 

Отне ли ти много време за напасване на ски бягането със стрелбата? Имаше ли проблем с „удържането“ на емоцията по пистата с оглед на по-добро представяне на стрелбището?

Проблемът при мен не беше физически. Трябваше да свикна с техниката на стрелба. Има едно напасва при преминаването от ски бягането в биатлона. Всички знаем, че в биатлона са два компонента и в стрелбата се изисква страшно много работа, свързана с пулсови честоти, по трасето също е съвсем различен начинът на работа. Аз съм малко по-експанзивен тип и трябваше това напрежение да го вкарам в ритъм. Първата година ми беше интересно, не съм очаквала някакво класиране или нещо подобно. Още повече, че тогава, една от водещите сили в дамския биатлон беше България. Катя стана Олимпийска шампионка през 1998г., Павлина стана 4-та и имаше едно сравнение с тези момичета, което беше плюс за мен, защото малко или много се учих от тях. Все пак този спорт изисква много време за адаптация, много работа, а аз имах възможността да работя с един големи спортисти и се увличах от това, започнах да мисля по различен начин. Да не говорим, че и на 24 години, спортът излиза на преден план, става ти приоритет в живота и от тази гледна точка ми беше малко по-лесно да търся баланс в стрелбата и ски бягането. И пак казвам, пред мен имах живи примери, които можех да наблюдавам и да се уча от тях, това никак не е зле за едно ново начало. 

 

Най-големият триумф в спортната ти кариера, идва само три години след като правиш първия си старт за СК в биатлона.  Това всъщност е и първата ти Олимпиада след ски бягането...Очакваше ли успехът да дойде толкова бързо?

При мен нещата винаги са били въпрос на стрелба. Нямах никакви физически проблеми и почти винаги попадах в първите 10 времена на ски бягане. Въпросът беше как ще се получи стрелбата и малко да успея да преодолея емоцията, защото съм много емоционален човек. Да не говорим, че още първата година отидох уж да опитам, а взех точки още на първото Световно първенство в което участвах. Това беше в Контиолахти, къде трасето е много тежко и стрелбището винаги е ветровито. Още от първата ми година в биатлона имаше някакви проблясъци. На следващата година също имах успехи в щафетата и в индивидуалните състезания и това беше една много добра мотивация. Въпросът беше да свикна с оръжието и там главно беше разковничето. Показвах добри резултати на тренировка, но имаше проблем в състезанията. Знаех, че моята силна дисциплина е спринта и обикновено имаше едно пренавиване и по-голямо желание да се представя добре. Това много често ми изиграваше лоша шега. От прекаленото напрежение правех неосъзнати грешки и доста често един изстрел ме е делял от медлите, но той не влизаше. И в момента в който си кажеш: „Свърши се вече, в другата дисциплина нямам шансове“ и малко по-спокойно подходя към състезанието, резултатът се получаваше. За мен това беше въпрос на психика.

 

Разкажи ни малко повече за онова преследване през 2002г., което зарадва хиляди българи и ще остане в историята като едно от най-значимите постижения в родния биатлон и въобще в зимните спортове на България?

На тази Олимпиада целият отбор беше много добре подготвен. Определено се очакваше да покажем добри резултати, имайки предвид, че на Световната купа в Руполдинг, аз спечелих трето място в спринта, това състезание беше точно преди игрите. В Солт Лейк Сити отидохме две седмици по-рано с цел адаптация. Направихме и височинна тренировка на Белмекен, където ни беше предолимпийският лагер. Като цяло, преследването беше съвсем нормално състезание. Интересното беше, че един месец преди медала стрелях само „нули“, което беше малко необичайно за мен. Даже на тренировка изпусках по една мишена, защото това беше ненормално за мен като състояние. Малко се разочаровах в спринта, понеже знаех, че имам шанс за медал. Направих една грешка на „легнал“ и знаех, че трябва да направя „нула“ на втората стрелба, за да вляза в тройка. Първите четири ги свалих, но последния го изпуснах от напрежение и тогава си казах, че може би това е моята съдба и няма да имам друг шанс. След състезанието погледнах статистиката и видях, че ние имаме едни от най-добрите бегови времена в този старт – и Катя и аз и Павлина. В самото преследване тръгнах без никакви очаквания и амбиция и нещата се получиха. Стрелях добре на стрелбището, пистата ми пасваше като профил, това беше идеалният ден. След трите „нули“ ми беше малко весело, просто нещата ми се получаваха, но преди последната стрелба реших да мина малко пред другите. Има един момент в който при стрелбата на първи коридор, не виждаш какво правят другите и мисля, че там беше моят плюс. Минавайки пред Форсберг и Поаре, наруших техния ритъм при навлизане на стрелбището. Може би това е и причината всички да направим по две грешки. Аз не знаех кой какво е стрелял, но като влязох в рунда, погледнах инстинктивно таблото за да видя какво се случва и видях, че и трите сме с еднакви грешки. Функционално се чувствах много добре, ските също бяха хубави. Форсберг беше много изморена, беше зле физически и оставаше просто да се преборя със себе си и с Лив Грете Поаре, която е страхотен състезател. Малшанс до първото място, защото 8 сек. не е толкова много като време. 

 

Преди бронза от Солт Лейк Сити, имаш два подиума, но в спринта. Това ли беше твоята дисциплина?

Не мога да кажа, че това точно е моята дисциплина. Определено така се считаше, но като погледнем резултатите, по-добрите ми класирания са в преследването, което е доста интересно.  И на Европейските първенства и на Световни първенства имам добри резултати в преследването, така, че не мога да кажа коя от двете дисциплини е моята. Винаги се получаваше там където не съм очаквала.

 

Има ли елемент на демотивация, след като постигнеш такъв успех в спорта и въобще какво те мотивираше да продължиш да се състезаваш? Всички знаем, че биатлонът е много суров спорт.

Не мисля, че е въпрос на демотивация. Когато постигнеш успех, малко или много очакванията към теб са по-големи и това повече те задължава да тренираш. Пак казвам, че имах един шанс и късмет да работя със златното поколение на българския биатлон, където всеки беше фактор в елита. Това доста ни стимулираше. При пет човека, ние имахме право на шест квоти. Тогава нашите резерви ставаха Европейски шампиони. Резерви не е и точната дума, защото никога не се знаеше кой ще попадне в отбора. Бяхме едно силно поколение и конкуренцията между самите нас, както и приятелските ни отношения, създаваха една идеална среда за работа. Това беше една вътрешна мотивация за всички нас и знаехме, че трябва да работим на максимум, защото не разчитахме на много финансови ресурси, на добро възстановяване, на всички нещата свързани с екипировки и ски, неща които имат водещите нации. Ние се мотивирахме от успеха на една или друга, бяхме един страхотен екип. 

 

Липсваше ли ти професионалната спортна дейност след като прекрати кариерата си и трудно ли се взима подобно решение?

Има и един такъв период. При мен голяма роля изигра Световното първенство в Антхолц. Имахме един проблем със ските и се получиха много кофти класирания. След това имахме Европейско в Банско и до края на сезона показахме много добри резултати. Но някак след това Световно, имаше една голяма демотивация, защото бяхме добре подготвени. Даже направихме едно предварително контролно с шведки, с рускини и имахме страхотни резултати. При всички имаше голямо разочарование, защото бяхме подготвени, но нямахме никакъв шанс със ските, снегът беше много особен. Каквото и да опитвахме, просто не се получаваше. Това изигра голяма роля, защото работата и лишенията са много. Може би и семейството ми наклони везните да взема това решение, защото буквално си взех детето изгледано, на 3 години. Беше много трудно. Като се прибереш и детето ти не те познава, знае те само от телевизията, от вестниците, трудно е да го приемеш и да се адаптираш.  

 

Знаем, че имаш семеен хотел в Банско. Как реши да се занимаваш точно с това и доставя ли ти удоволствие хотелиерският бизнес?

-Като погледнем реално, основната дейност в Банско е туризмът. Може би след като получих парцела от общината, който ми беше награда след Олимпиадата, реших, че трябва името да работи за мен и да направим едно малко семейно хотелче, да вложим всичките си спестявания и усилия и да работя за себе си. Получиха се нещата. Това е и единственото нещо с което хората в Банско и околията си изкарват прехраната.

 

Голяма част от състезателите остават по един или друг начин в биатлона, след края на спортната си кариера. В момента имаш ли допирни точки с този спорт?

В момента се занимавам с подрастващи деца към ски клуб Банско. Търсим новите таланти в биатлона и дано да ги открием. Имаме една страхотна база в града. Може би имаме най-добрите съоръжения в цяла България и е престъпление това да не се използва. Въпросът е сега да намерим мотивация във всички тези деца и да ги накараме да се занимават професионално със спорт. Знаем, че всички деца в момента са много задоволени, приоритетите им са други, спортът някак остава на втори план. По-интересни са им компютрите, забавленията и е по-трудно тези деца да се мотивират и да започнат да се занимават основно със спорт, защото той изисква много труд, лишения и страшно много търпение. А и резултатите не се получават за година или две, изисква се доста работа. 

 

Живееш  в един от най-хубавите зимни курорти не само в България, но и в света. Мислиш ли, че ще дойде ден в който Банско може да приеме кръг от Световната купа, както беше преди много години?

Това е една от мечтите ми. Имаме най-страхотните условия. Трябва малко повече да се поработи в тази насока, защото критериите, които се направиха за Световната купа като провеждане са жестоки. Ние все пак сме малка страна, имаме условията, но за това нещо се изисква и финансиране от страна на държавата. Трябва да имаме и популярност като успехи навън. Надяваме се и това да стане. Направихме страхотни състезания от Световната купа по ски алпийски дисциплини, имаме и две Европейски първенства по биатлон. Мечтите остават, дано да имаме този шанс. Още повече, че сега имаме големи успехи при мъжете и се надявам това да мотивира държавата, а и децата да се занимават със спорт, защото спортистите са лицето на нашата нация. Те ни обединяват и карат хората да се радват, въпреки всички кризи, които постоянно ни съпътстват в живота. Спортът е едно обединяващо звено и всички се радват когато има успехи, защото условията в които работи са неизмерими с тези на нашите конкуренти. 

 

Предполагам, че следиш изявите на нашите биатлонисти в Световната купа. Какво мислиш за Краси Анев и Владо Илиев, както и за младите ни спортисти, които показват голям прогрес.

Мисля, че тези момчета правят нещо уникално. Имам възможност да ги гледам като дойдат на лагери, как се готвят. Сега са и в най-добрата си възраст за хубави резултати. По-улегнали са, натрупаха и повече опит и всяко едно добро класиране е допълнителен стимул да повярват в себе си. В момента конкуренцията при мъжете е жестока и това което те направиха е впечатляващо. Да не говорим, че техният талант мотивира и по-младите момчета от отбора.  Хубаво е, че има конкуренция между тях и това ги дърпа нагоре. И това никак не е малко, имайки предвид условията при които се готвят са много по-различни от на всички останали. Добрите резултати им помогнаха да си намерят спонсори, да имат малко по-добра екипировка, а това е водещо за да има хубави класирания. Едни добри ски и екипировка са 80% от резултата. Те са достатъчно подготвени и е въпрос на време да реализират потенциала, който имат. А и малко повече да си повярват, защото те наистина го могат. Радвам се, че и Тони и Митко направиха лични резултати при мъжете в началото на сезона. Да се надяваме, че целият обор ще върви в една възходяща линия, защото и Краси и Владо са едни изградени състезатели  и техните успехи амбицират всички останали около тях. 

 

Какво си мислиш като гледаш сегашните момичета и ги съпоставиш с вашето силно поколение, а и това преди вас? Защо мъжкия биатлон се развива, а дамският не?

Според мен това е въпрос на поколение. Трудно е за обяснение. Имам възможност да ги наблюдавам, тренират усърдно, но при тях конкуренцията е много малка. Има две водещи момичета, а останалите са в по-голяма разлика като ниво. Имат потенциала, имат желанието да работят, но винаги нещо не се получава. Не мога да разбера къде е проблемът, но според мен всичко опира до конкуренцията. Когато тя е по-жестока, тогава нещата се получават. Да не говорим, че поколението на Ива с която имах възможност да тренирам и да се уча, на Надя, на Мария, на Цветанка, работеха страшно много, те тренираха наравно с мъжете. Надявам се нещата да се променят, защото има много талантливи момчета и момчета, които идват отдолу, но се изисква доста работа и време за да се наложат. Те вече имат примера пред себе си и трябва малко повече търпение. Когато гледаме, че се получава малко по-голяма дупка, обикновено искаме бързи резултати, хората са разочаровани. Всеки биатлонист трябва да мине през един такъв етап, преходът от юноши към мъже ни е малко по-проблемен. С една правилна работа и методика плюс добро финансиране, нещата ще се получат. 

 

Имате ли фаворити при мъжете и дамите от другите нации? Кой трябва да спечели Световната купа тази година?

Много е сложен този въпрос. Динамиката, която има и при мъжете и при жените е доста сериозна. Фаворит за тази година отново е Мартен Фуркад. Очаквам и едно добро включване от Шипулин, както и от традиционно силните норвежци, Шемп също направо добро начало. Забелязвам и израстване при състезателите от Украйна. Като цяло не мога да кажа от самото начало какъв ще е крайният резултат, защото всеки отбор е с различна насоченост на подготовката. Световното първенство също е в края на сезона и това води до забавяне на върховата форма при част от състезателите. Да се надяваме, че и нашите ще направят още един пробив, защото според мен те са готови. Малко шанс, късмет и увереност и ще се получат нещата. При жените е още по-сложно. Очаквах изявен лидер да бъде Кайса Макарайнен, но може би големите очаквания към нея й създават малко неприятности. Въпреки това, изглежда много мотивирана и определено ще играе голяма роля в борбата за глобуса. Очаквам и германките да се намесят. Основно Лаура Далмайер, която показа много добри резултати още през миналата година. Да не отписваме и Габриела Соукалова, както и Тирил Екхоф. Хубавата изненада е Вирер, която е Световна шампионка при девойките. Тя може да направи много добри класирания, защото при нея стрелбата почти не се пропуква и това е един много голям плюс. Ще има интересна борба и се надявам да има и някоя изненада. 

 

Като Федерика Санфилипо..

Това наистина беше голяма изненада, но в Йостерзунд винаги има малко доза шанс на стрелбището. Това е едно тежко трасе, с доста вятър на стрелбището, а при нея всичко беше наред. Направи много добра стрелба, ските й вървяха отлично, а и тя каза, че е имала е работа с психолог, което доста й е помогнало. Целият италиански отбор направи доста голяма крачка напред. Поглеждайки Световното първенство, Олимпиадата, почти винаги имат по двама човека в десетката. Вижда се, че в Италия се работи много и има стремеж да се направи един добър отбор, защото те винаги са имали качествени състезатели. В последните години успехите са основно при мъжете, но да не забравяме, че и в ерата на Сантер също имаше много добри резултати. 

 

Пожелай нещо на читателите на нашия сайт. Защо трябва да гледат биатлон и да подкрепят българските състезатели?

Защото биатлонът остана един от малкото атрактивни спортове, където имаме успехи на световно ниво. Защото ние като българи, трябва да подкрепяме всички наши спортисти, които са положили много усилия за да стигнат до това ниво. А и спортът е единственото нещо, което  остана като обединител на нацията и всеки успех ни дава национално самочувствие. Нека всички да гледат, да се радват и да адмирират дори и малките успехи, защото тези момчета и момичета го заслужават. 

 

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017