Павлина Филипова: Момичетата от отбора бяха моите идоли през годините

Павлина Филипова: Момичетата от отбора бяха моите идоли през годините

Павлина Филипова ще остане в историята на българския биатлон като една от най-обичаните родни спортистки. С нея разговаряме за младите надежди в нашия спорт, за успехите през годините и за отношенията между момичетата от "златното поколение".

 

-Здравей, Павлина. В началото на месеца се качи на Белмекен с част от младите биатлонисти. Кажи ни как премина лагерът там?

-Лагерът протече добре. В началото като се качихме трябваше да пооправим трасето, много сняг нахвърляхме, но като цяло успяхме да направим планираната подготовка. Направихме и контролно на младите състезатели. Всичко мина по план. Имахме желанието да участваме на младежките купи, но поради недостиг на средства останахме в България с по-младите състезатели.

 

-Защо България няма участници на тези младежки купи и не мислиш ли, че това би бил един отличен шанс за нашите деца да се състезават в реална обстановка и да натрупат повече опит?

-Много е хубаво, че тези младежки купи се завърнаха, защото преди около 10 години също ги имаше. Тогава се провеждаха заедно с Европейската купа, сега двата форума са на съвсем различни места. Хубаво е за тези деца да трупат опит и самочувствие, защото да участват направо на Световно първенство и Олимпийски игри е много трудно. Децата нямат опит, нямат рутина, но се надявам преди Световното първенство да направим два или три старта, за да могат да влязат в него с няколко надпревари през сезона.

 

-Ти си пряко свързана с младото поколение биатлонисти. Част от тях показаха добри резултати през последните години. Идват ли нови попълнения и можеш ли да откроиш няколко имена, които трябва да бъдат запомнени от българските феновете?

-Тези деца са прекалено малки. Биатлонистите, които бяха с мен на Белмекен са до 17 години. Бих казала, че ако младежите и девойките продължават да се трудят и вървят в същата посока, можем да очакваме много добри резултати, но това зависи основно от тях. Най-вече можем да откроим името на Петьо Иванов, който стана 4-ти на Световното за младежи преди 2 години. При него подготовката не протече както трябва, беше болен. Два месеца беше на антибиотик и това го върна много назад, но да се надяваме, че от тук нататък всичко ще върви добре. Също и Гери Велкова, която е най-голямата в отбора. Тя вече участва в Европейските купи при жените, но все още изпитва затруднения. За мен тези деца трябва да се състезават в техните възрастови групи за да могат да трупат самочувствие и увереност.

 

-Ще се насочим към най-актуалната тема в биатлона, а именно краят на първия триместър за този сезон. Нека започнем с дамите! Габи Соукалова е лидер след трите кръга, очакваше ли точно тя да диктува темпото през новия сезон и кои още ще се включи в борбата за глобуса?

-Според мен Кайса Макарайнен е много силна, но при нея стрелбата не се получава винаги. Смятам, че Мари Дорен ще бъде най-голямата й конкурентка, защото тя може и да бяга и да стреля много добре. 

 

-При мъжете нямаме кой знае какви изненади, но виждаме доста изявени единици. Клати ли се тронът на Мартен Фуркад и може ли да станем свидетели на детронация на четирикратния носител на Световната купа?

-За мен Мартен е изключително силен, не само физически, но и психически. Да не забравяме, че и той е човек, така, че всичко е възможно. Щом Бьорндален на 42 години е втори в генералното класиране за Световната купа, всичко може да се очаква. Няма невъзможни неща.

 

-Нашите момчетата направиха резонно начало на сезона. Много често говорим за Краси и Владо, но искам да те попитам какво мислиш за младите попълнения в отбора, които записаха лични резултати в началото на година – говоря за Тони Синапов и Митко Герджиков....

-Изключително много се зарадвах на класиранията и на двете момчета. Вижда се, че има възходяща форма и нещата при тях вървят напред. Да се надяваме, че това е само първата стъпка. В отбора имат двама състезатели като Краси и Владо и могат да научат много от тях, а и да се борят с тях. Имат примера пред себе си, а това е повече от достатъчно. Силно се надявам, че от тук нататък ще бъде все по-добре.

 

-И тази година нямаме биатлонист в топ 10 на „Спортист на годината“.  Успехите ли са малко или родните журналисти не са наясно за кого да гласуват?

-Това не мога да ви кажа, но може би журналистите не разбират достатъчно нашия спорт. Биатлонът е съчетание от два коренно различни компонента – ски бягане и стрелба, а и 50% от резултата зависи от ваксмайсторите. Нашият спорт е съвкупност от много неща, които трябва да ти се получат в един и същ ден. Отделно спортистът трябва да даде най-доброто от себе си. Биатлонът е много комплексен, но наистина мисля, че много хора не го разбират. Ние сме малко странна държава и може би не трябва да им се сърдим.

 

-Спомена името на Петьо Иванов. Наскоро той каза, че за него ти си номер 1. Кой беше твоят номер 1, когато беше на неговите години?

-За мен номер 1 винаги е била Магдалена Форсберг. Но да не забравяме, че аз дойдох малко късно в биатлона и съм се учила от Мария Манолова, Ива Шкодрева, Катя Дафовска. Даже и поколението на Надето Алексива съм гледала като правеха контролните на Белмекен. Аз се учех от нашите състезателки и те бяха моите идоли през годините, след това беше Магдалена Форсберг. 

 

-Последното състезание за 2015 година беше масов старт при дамите в Словения. Преди 14 години, на тази писта, в тази дисциплина, ти остана на крачка от медалите на Световното първенство в Поклюка, където завърши на 4-то място с 20 от 20. Спомняш ли си нещо от това състезание?

-Спомням си, че направих това което мога. Показах бърза и точна стрелба, това ми бяха първите четири „нули“. За разлика от Нагано бях доволна от себе си, въпреки, че бях останала на 4-то място. Пред мен бяха две Световни шампионки, след мен също беше златна медалистка от същото това първенство, така, че бях удовлетворена, най-вече защото успях да стрелям четири „нули“ и то точно в една от най-трудните дисциплини. Както съм казвала и преди, може би това е била моята съдба, да имам повече четвърти места.

 

-Като заговорихме за статистика, ти си участвала в три щафети, който са се класирали на почетната стълбичка през годините. Това е през 1999, 2001, 2002г. Много биатлонисти казват, че отборното състезание е по-различно. Какво мислиш ти за щафетите и има ли такива спортисти, които просто не могат да се приспособят към обстановката в отборното състезание?

-Да, има такива биатлонисти, но пък има и такива, които на щафетата се представят много по-добре от индивидуалните дисциплини. Бих казала, че аз съм един от тези състезатели, защото винаги щафетните бягания са ми се получавали, стрелях по-добре там. Ако погледнем реално, щафетата трябва да се счита за по-лесната дисциплина, защото имаш право на три допълнителни патрона и трябва да си по-освободен психически. Самото отборно бягане е много по-емоционално от другите състезания, защото зависи от четирима човека. От гледна точка на човек, който ги е преживявал тези неща, мога да кажа, че щафетите ми доставяха огромно удоволствие.

 

-Наскоро говорихме с Ирина Никулчина, която каза, че е научила много неща от вас (от теб, Катя, Ива), но главното за вашето поколение е голямото приятелство между всички момичета. Така ли е наистина и каква беше атмосферата в отбора по онова време?

-Мога да кажа, че всички момичета сме си приятелки и в момента. Чуваме се поне два или три пъти в месеца. Разбира се, на пистата винаги сме били конкуренция, но през останалото време бяхме много добри приятелки. Празнували сме рождени дни, именни дни, Коледи заедно и мога да кажа, че бяхме като едно голямо семейство. За да се получи един добър тим, който да показва резултати, преди всичко той трябва да е сплотен. Има ли го това в отбора, всеки един се радва на успеха на другия, защото всеки един от нас е допринесъл по някакъв начин за този успех. Както Ирина допринесе за бързото ни бягане, Катя за бързата и точна стрелба, всеки един е допринесъл по нещо за развитието на отбора и трябва да сме благодарни, че имахме възможност да се съберем на едно и също място и да успеем.

 

-Каза, че с останалите момичета сте приятелки до ден днешен. Виждате ли се и на какви теми си говорите, свързани със спорта, разбира се, изключваме личните неща....?

-Да, разбира се. Чуваме се, виждаме се, правим си срещи на ветераните. Даже миналата година направихме много хубава среща на поколенията – на нашето и на това преди нас. Наистина това беше много добра идея и сме замислили и тази година да се съберем. Говорим си за биатлон и ни е малко мъчно, че в момента положението в дамското направление е такова, но се надяваме, че колелото ще се завърти и ще се покаже другата, хубавата страна на монетата.

 

-Кое е най-любимото ти занимание извън биатлона? Как разпускаш и тренираш ли някакъв спорт за удоволствие?

-През свободното си време най-вече съм със семейството, с децата ми. Обичаме да ходим на разходка в планината, да караме колелета. Ако ми остане малко време за мен, обичам да карам ски, да ходя на фитнес. Хубаво е човек да се поддържа, да изглежда добре и да води здравословен начин на живот.

 

-Разкажи ни нещо за твоето семейство. Момичетата имат ли вече наклонности към спорта или се занимава с по-стандартните за днешното поколение неща?

-Адриана е на 5 години и половина, а София е на 4 годинки. Голямата ми дъщеря кара ски – и за бягане и алпийски. Даже на Банско се пуска сама по цялата туристическа писта , от Бъндерица до Банско. Малката само ходи със ските, но и двете обичат да идват с мен по лагери и имат желание да тренират, но все още са мънички. Ходят на спортни игри в детската градина, която посещават и им е много интересно. Малката иска да става джудистка, а голямата иска да ходи на танци.

 

-За да оставим усмивка по лицата на нашите читатели, ще те помоля да ни разкажеш най-интересната и забавна случка, която си спомняш от активната ти състезателна кариера?

-Ооо, в моята кариера има много такива случки и грешки, които съм правила. Сега се сещам за един случай, който беше на Световното първенство в Пьонг Чанг, точно преди да се откажа от активна спортна дейност.  Тогава един от мъжете в екипа ми помагаше да си тествам ските и да избера най-добрите от тях. По време на теста съм взела неговите щеки, но въобще не съм разбрала. Изкарах цялото състезание с щеки високи колкото мен. Чак на финала разбрах какво съм направила, но стартът вече беше свършил.

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017