Ива Шкодрева: Никога няма да забравя първата ми победа за Световната купа

Ива Шкодрева: Никога няма да забравя първата ми победа за Световната купа

Тя е първата българска биатлонистка с победа за Световната купа. Тя има най-много победи в стартове за Световната купа. Тя е експерт коментатор на Евроспорт. Тя е Ива Шкодрева-Карагьозова. С нея обсъждаме състезанията от календара, ситуацията в българския спорт и забавните моменти от нейната кариера. 

 

-Здравейте, г-жо Шкодрева. Започваме директно с най-актуалната тема, а именно стартовете от Световната купа. Преди Нова година лидерството на Габи Соукалова изглеждаше малко странно, но тя е толкова стабилна, че в момента разликата е още по-голяма и всичко изглежда много логично. Какво мислите за това момиче и ще се запази ли интригата при дамите до края на сезона?

–Лично на мен не ми изглеждаше странно лидерството на Габриела Соукалова, защото още по-миналия сезон загатна, че притежава качества да бъде голяма биатлонистка. Мисля, че през миналата година се получи един спад при нея, занимаваше се със странични дейности, повече от колкото трябва, но тази година е изключително концентрира и съсредоточена върху биатлона. Соукалова показва една стабилност, която мога да сравня само със състезател като Магдалена Форсберг.  Тя беше изключително стабилна и на базата на това спечели толкова много Световни купи. Чехкинята ме впечатлява, даже не си спомням, мисля, че казах, че седмо или осмо място й е най-слабия резултат през този сезон. 

 

-Леко отстъпление при най-добрите български биатлонисти и прогрес при по-младите момчета, това май е генералният извод, който може да се направи след първите 5 купи. Какви са вашите наблюдения за българите от началото на сезона и в частност за младите попълнения?

-Да, определено при по-младите състезатели има положително развитие. Много е напреднал Митко Герджиков, показа стабилен характер и психика в щафетата в Руполдинг, а и в предишната щафета. Герджиков не се пропуква, което е много сериозен показател, защото освен да имаш физически качества е нужно да имаш и психика в този спорт. Това много ме радва и се надявам покрай него и другите момчета да израстват. И Тони Синапов и Митко Парталов имат качества, но развитието при всеки става по различен начин. При някой трябва повече работа, повече количество, което да премине в качество. При други става много бързо, но след това следва спад. Индивидуално е. За Владо определено смятам, че тази година му падна нивото и то най-вече в стрелбата.  И в бягането имаше амплитуди, показа много добри бягания в началото на сезона в Йостерсунд, след това не чак толкова. Обнадеждена съм след мъжката щафета, защото Владо беше на последен пост с много силни биатлонисти и има 9-то време с 29 секунди изоставане. Шипулин беше много силен в това състезание, Свендсен е на 20 сек. от него, така, че Владо губи 9 секунди от норвежеца. 

 

-Много често обсъждаме, защо нашите момичета са в това положение и темата вече се изчерпа. Искам да Ви попитам къде е изходът според вас, какво трябва да се направи за да тръгнат нещата в правилната посока?

-Решението е много трудно според мен, има такова ако заработят клубовете.  Трябва да привлечем повече деца и да чакаме да израснат. Ако говорим за конкретната ситуация, доста години наблюдаваме тези състезателки и аз не виждам никакъв прогрес, никой ако забелязва и може да ме опровергае...не виждам нещо да се е променило, някакъв проблясък да има, просто няма светлина в тулела. И в щафетата завършихме на една минута след предпоследните. Това е много важна и болезнена тема. Много малко клубове вече развиват дейност, или ако развиват такава не е по правилния начин и само се отбива номера да кажем, че имаме работещи клубове. Няма достатъчно състезания за да се запалят децата, трябва да има повече състезания, да има календар. Всичко това обаче е свързано с финансиране, с организация и най-важното с хора, които искат да работят. В България не останаха много хора, които искат да работят, няма качествени треньори, няма и желаещи да се учат, поради простата причина, че заплащането е изключително ниско. Трудът на тези хора не се цени и те трябва да бъдат всичко. Един треньор в България трябва да бъде и шофьор, организатор, мениджър, масажист, да закача мишени, абсолютно всичко. Е как да стане? Кой ще се съгласи за 300лв.  да ходи и да се занимава с всичко това? Да не говорим, че треньорката професия ти заангажира съзнанието не за 5 часа, а за 24 часа. Когато работиш с хора и мислиш за тях, живееш с проблемите на всеки един състезател и искаш да бъдеш полезен, трябва да се раздадеш на 100%.  Как един човек ще може да прави всички тези работи, отделно да мисли правилната подготовка и т.н. Ето за това няма биатлон в България и няма кой да смени тези момичета. Малко по-добро е положението при момчетата. И с Катя Дафовска говорих, има малко повече момчета, които се занимават с биатлон, но при момичетата е много трудно. Мога да кажа, че и времената се промениха много. Сегашното поколение е все по-разглезено, не са готови да полагат толкова физически усилия, особено момичетата. Това също е причина, така мисля аз. 

 

-Шестият кръг за СК е в Антхолц- Антверселва. Вие имате две победи за Световната купа там, а и като цяло българите имаме много успехи. Само надморската височина ли е решаваща или има нещо по-специално в този център? Там ли ви беше най-комфортно да се състезавате?

-Мисля, че основната причина да се представяме добре там е надморската височина, защото е много близко до условията на Белмекен. Също така е планински район, слънчево е и е много близко до това, което е в България през зимата. Много хора не го смятат за фактор, но ние се чувства много по-добре в една слънчева планина, от колко в скандинавието, където в два часа е тъмно вече. Всичко това се отразява. 

 

-В последно време много се обсъжда тезата, че руския биатлон е в това положение заради затегнатия допинг контрол и наблюдението под лупа на точно тези състезатели. Има много крайни изказвания, а и такива, че е целенасочено основно руски състезатели да се хващат със забранени вещества. Какво мислите вие по темата?

-Трудно ми е да кажа дали точно това е причината, но и на мен ми минава през главата, че има нещо такова. В същото време виждаме, че мъжете се представят добре, няма такъв срив. Друг е въпросът, че при жените, допингът може много повече да повлияе. Сега са много по-затегнати нещата и това го показват и самите резултати от Световната купа. Сега не виждам такива разлики, както беше по наше време, 80-те, 90-те години. Тогава имаше 7-8 състезатели, които бягаха поне с две минути пред другите. Докато сега, колкото изявен ски бегач да е Мартен Фуркад, не е толкова огромна неговата преднина. И той трудно си позволява да спечели едно състезание с две грешки в стрелбата. 

 

-Имате цели пет подиума с българския отбор, и в отборното и в щафетата. Да не забравяме и  четвъртите места на игрите в Албервил и Солт Лейк Сити.  Каква беше тайната на тези толкова силни две поколения в българския дамски биатлон?

-Това не е никаква тайна! На времето имаше спортни училища, имаше доста добре изградена система в спорта. Клубовете работеха и много деца се занимаваха с всякакъв вид спорт, не говоря конкретно за биатлона. Всичко се случваше според района, там къде е подходящо за ски се развиваха ски, там където има волейболна школа се развива този спорт. Днес това нещо не съществува. Трудно се намират пари и от там идва спад в целия български спорт, не само в биатлона. Другото нещо е, че ние бяхме страшно мотивирани да се представяме добре, защото по времето на комунизма, това беше един шанс да излезеш извън страната, да видиш друг свят. Още повече, че към самите спортисти имаше много голямо уважение, не, че сега не е така, но за съжаление сега няма кой толкова да показват. Лично аз имах достъп до пистите на Боровец, говоря и за алпийските и за тези за ски бягане. Не беше никакъв проблем да си взема ските, да хвана градския транспорт  и да отида да карам. Говоря за периода, когато съм била 3, 4-ти клас, дете. Сега, алпийските писти са напълно недостъпни за децата, защото картата струва 50 лв. Писта за ски бягане, кога е отъпкана, кога не, лично аз искам да ида да карам ски, но много често въобще няма вариант това да се случи. Не може да караш тези деца да отидат да си отъпчат пистата с крака. На времето от спортното училище ни караха да го правим и след това тренираме. Животът се промени много, и условията са различни, и хората са различни и при тези нови обстоятелства няма как да върнем старата система, трябва да се адаптираме към новото. Мисля, че трябва да се изгради някаква нова система, но задължително трябва да запалим децата да спортуват, независимо какъв спорт. Едно от основните неща е треньорите да бъдат добре платени. Може би и общините трябва да отделят средства и да преценят кои спортове да стимулират. Не е нужно да има 100 вида спорт., както в един малък град като  Самоков, има 50 клуба. Трябва да се акцентира върху спортовете, които са с традиции в дадена община и имат успехи на международната сцена. Също и политиците трябва да помагат за намиране на спонсори, защото в цял свят отборите се издържат чрез спонсори. Така вече е устроен спорта. Трябват сериозни мениджъри, които да се занимават с тези неща и да движат финансовата част. 

 

-Наскоро публикувахме една класация за най-младите победители в СК – 16 години и 124 дни е вашия резултат и , разбира се категорично първо място, просто сте без конкуренция по този показател. Това е исторически момент за България, защото е първа победа за нашата страна в старт от СК.  Ако пренебрегнете скромната си страна, какво бихте казали за този невероятен успех? Очаквахте ли толкова бързо да дойде успехът при вас? J

-Не, изобщо не очаквах. Това беше толкова изненадващо за мен и за треньорите. Сега като се замисля, това което съм направи е феноменално, защото аз хванах пушката юли месец през 1987г. и спечелих през януари 1988г. Това са много малко месеци подготовка, а аз спечелих на базата на добрата стрелба. Разбира се, и бягането беше добро, но имаше много силен вятър тогава и аз успях да мина само с две грешки, което ми даде шанс да спечеля първото място. От моята практика съм разбрала, че на спортистите, които се прехвърлят от ски бягането в биатлона им трябва минимум година и половина за да може да се каже, че що годе са се адаптирали към стрелбата. Особено за стрелбата от „прав“, там нещата се учат много по-бавно, трябва да имаш чувство, усет. Явно при мен много бързо са се получили нещата.  Аз даже не знаех, че съм най-младата състезателка спечелила старт от Световната купа и като прочетох ми стана много приятно. Това състезание беше втория ми официален старт в биатлона. Първият беше едно вътрешно състезание в Австрия, бяхме на лагер в Обертилиах през декември месец и там не се представих много добре със стрелбата. Един месец по-късно отидохме на първите Световни купи и треньорът ми каза, че ще участвам за да трупаш опит. От теб нищо конкретно не искаме. Тогава вече Надето Алексиева, Цветанка Кръстева, Мария Манолова бяха големи имена и от тях се очакваха резултатите. Аз бях много по-малка и след като спечелих беше голяма изненада за всички и за самата мен. Може би това ми е най-запомнящото се състезание като емоция, защото беше страшно неочаквано.

 

-Кое ваше постижение смятате за върхово във вашата кариера и защо? Има ли старт който ви се е запечатал в съзнанието и никога няма да забравите?

-За мое върхово постижение смятам бронзовия медал от Световното първенство в Лахти. Тогава имаше много силна конкуренция – и Уши Дизел, и Парамигина и се радвам, че успях да спечеля медал в спор с много изявени биатлонистки, които години наред постигаха отлични резултати. Много се говори, че нашите резултати в началото са при много ниска конкуренция. Като цяло това ми е най-голямото постижение за мен самата, а най-запомнящото е първата ми победа в Световната купа.

 

-Вие бяхте част и от двете големи поколения на българския дамски биатлон. Може ли да направите някакъв паралел между биатлона през 1987 и 2003, а и в днешни дни? Има ли голяма разлика в конкуренцията и как се развива този спорт с годините?

-Определено в началото не беше толкова голяма конкуренцията, но в момента в който се реши женския биатлон да стане Олимпийски спорт, моментално конкуренцията се повиши много. В началото имаше по-малко състезателки, но голяма част от тях бяха много качествени.Между тях бяха Петра Бееле, Ане Олвебак, която е многократка Световна шампионка. Според мен най-силният дамски биатлон е между 1992г. и 2003г. След това падна нивото, и германките не бяха на това ниво, рускините в момента никакви ги няма. По наше време имаше много силни французойки, сега също започва да се съвземат френските момичета, но не мога да ги сравня с биатлонистките от 90 години примерно. И Ан Бриян, Корин Ниогре, Флоранс Баварел, Емануел Кларе, която стана Световна шампионка в Руполдинг през 1996г., има и още много за които не се сещам в момента. А беларускините колко силни бяха..сега имат една Дария Домрачова, тогава бяха страшно много момичета и изключително силни състезателки. Мисля, че сега има един спад, но пък се наблюдава изравняване на силни. И последна щафета го показа това. Това изравняваме прави биатлона много интересен за наблюдаване. Истината е, че преди години имаше такива сили и да ги победиш наистина означаваше много. Аз много се гордея с нашите попадения в тройката на щафетите, защото да влезеш и да разбиеш сили като Германия, Норвегия и Русия беше много значимо. Същото време и щафетите на Беларус, Украйна, Словакия бяха много силни. Ние няколко пъти успявахме да влезнем между първите три отбора. И забележете, че във всички щафети съм била последен пост. Бях железен последен пост, няма да скромнича толкова. Има голямо значение на кой пост ще бягаш и за финала трябва много стабилен човек, психически най-вече.

 

-Вашите най-големи успехи са в дългата дисциплина. Тази надпревара е еталон на този спорт. За или против сте за отпадането й от календара на IBU?

-Според мен в никакъв случай не трябва да отпада тази дисциплина. Достатъчно се намалиха състезанията в календара, тази година са три, някой път са четири. Не бива да отпада, защото в крайна сметка това е класиката и от там е тръгнал този спорт. В тази дисциплина си сам със себе си и се опитваш да най-вече да преодолееш себе си, опитваш се ти да наложиш контрол върху нещата. Докато другите дисциплини са много динамични и много интересни, но е много различно.  

 

-Имало ли е момент във вашия живот в който сте се чувствала недооценена за това което сте постигнала?

Определено е имало и такива моменти, но разбрах, че човек трябва сам да оценява себе си. Няма нужда другите да го оценяват. Това е изводът до който стигнах. 

 

-Разкажете ни някоя забавна и комична случка от активната ви спортна кариера за която се сещате?

-Имали сме много забавни и комични случки, това всъщност е и част от красотата на спорта. Има много емоции когато си на лагери, на състезание, когато се срещаш със съотборници и състезатели от други отбори. Сега се сещам за една много комична случка. Бяхме на Световна купа в Германия, още Венцислав Илиев беше старши треньор. Той е и родоначалника на женския биатлон в нашата държава, беше много амбициозен и направи много.Той създаде отбора с Цветанка Кръстева, Мария Манолова, Надежда Алексиева, след това и аз се включих към тях. Та, трябваше да има щафета в неделя. Ние обаче, в събота вечерта с Мария Манолова решихме да избягаме тайно и да отидем на дискотека. Измъкнахме се тихичко, отидохме, върнахме се, нямаше никакъв проблем. Мисля, че треньора ни видя на един от светофарите, ние се прикрихме лекичко. Така и не разбрахме дали ни е видял, но нищо не ни каза, защото на другия ден трябваше да бягаме в щафетата. В неделя състезанието тръгна чудесно за нас. Аз бях на последен пост и поех щафетата от Цветанка. Спомням си, че бягах много добре, стрелях добре и излизаме на първо място с 50 секунди преднина от рускините! Обаче, тогава така беше направен Руполдинг, че се бягаше една транзитна обиколка, която минаваше през района на стрелбището. Не трябва да минеш през самото стрелбище, а през транзитния коридор отзад. В първите ми години в биатлона правех доста грешки, обърквах писти, минавах през съседни коридори, явно съм прекалено концентрирана в това което правя и изключвам всичко друго. Венцислав Илиев знаеше какво може да се случи и казва по радиостанцията на треньора по стрелба Йордан Митов: „Всичко върви много добре, сега само пазете Ива да не мине през стрелбището“. Треньорът по стрелба говореше много бавно и се обаждана Илиев и казва: „Емиии, тя токуууу що минааааа“.  При това положение нас ни наказаха с една минута и останахме втори. Беше много смешна цялата ситуация, след състезанието като говорихме много се смяхме. Треньора беше бесен, но след това и той започна да се смее и го разказваше години наред тоя случай. Има още много такива случки. Венцислав Илиев ми правеше и скрита камера, защото както казах съм малко отнесена, изключвам всичко друго и се концентрирам максимално. Треньорът забелязал, че аз си оставам ръкавиците на едно място, шапката на друго, раницата...И всички си тръгват, аз винаги съм последна след тренировката. Илиев накарал лаборанта да ме снима с видео камера. И ме снимат как си събирам нещата едно по едно, а всички са си отишли, вече са се преоблекли, а аз леко полеко действам. Беше много смешно, защото вечерта правим анализ на тренировката, гледаме видео и накрая се пуска това нещо. Много, много забавни моменти имаме. 

 

-Повече от 10 години сте експерт коментатор на „Евсроспорт“. Доставя ли Ви удоволствие това поприще и как се сработвате с Ангел Искрев и Асен Спиридонов?

-Сработихме се много добре с тях. Още повече, че те са много добронамерени към мен. Аз се уча от тях, те пък възприемат тънкостите в биатлона от мен. Мисля, че това е полезно и за мен и за тях. Коментирането ми доставя голямо удоволствие и ме поддържа в кондиция, позволява ми да съм близо до световния биатлон.

 

-Кога за последно карахте писалки и стреляхте по мишените на стрелбището?

-По мишени стрелях последно по миналата година на ветеранско в Троян, но не бях с писалки, а на крос бягахме. Писалки карах последно през миналата година, надявам се и тази да покарам. Сега падна хубав сняг, карам от време на време. За съжаление не ми остава толкова много свободно време, защото пътувам от Самоков до София да коментирам. Стартове има и в събота и неделя, когато са ми почивните дни. Отделно работя, отделно и децата и семейството. Малко време ми остава, ще ми се повечко да имах.

 

-В началото на 2016г., пожелайте нещо на читателите на нашия сайт и на всички фенове на този прекрасен спорт.

-Преди всичко да са здрави, да са много щастливи през новата година. Всеки да се съсредоточи максимално върху своите цели и да ги постигне. 

 

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017

download install for pc is now available