Владо Илиев: Подкрепяйте любимите си спортисти дори когато губят

Владо Илиев: Подкрепяйте любимите си спортисти дори когато губят

С Владо Илиев говорим за сезона до момента, бъдещите планове, класацията за "Спортист на годината" и отношението на българските фенове на биатлона. 

 

-Здравей, Владо. Къде те намирам сега и как протича сезонната подготовка?

-В момента сме в Антхолц-Антерселва. След Световната купа останахме на лагер в Италия и ще сме тук до 8 февруари. След това пътуваме за Америка, където ще участваме в осмия кръг от Световната купа и след това се връщаме веднага за Европейското първенство в Русия.

 

-Пропускате Кенмор, но ще летите за Преск Ил. Ако не се лъжа, ти пропусна кръга през 2011г., но си се състезавал на тази писта на младежкото Световно през 2006г.. Имаш ли някакви спомени за трасето и трудно ли се свиква с часовата разлика?

-Имам някакви спомени, но предполагам, че може да има промени. Не знам как стоят сега нещата с трасето и със стрелбището. Имам бледи спомени, но наистина беше много отдавна когато се състезавах там. Часовата разлика не е толкова голяма, защото Преск Ил е в източната част на Америка, по-близо е до Европа. Целта е да пътуваме непосредствено преди състезанията и максимално малко дни да сме там, за да може да се върнем бързо и всичко да е нормално.

 

-Как оценяваш представянето ти до момента през този сезон? Усещаш ли психологически натиск заради добрите резултати през изминалата година?

-За натиск не мога да кажа. Поне аз не усещам такова нещо. Старая се да давам максимума от себе си. Анализът за този сезон е много труден. Бих казал, че функционално започнах много добре сезона, чувствах се нормално, но имах малки проблеми със стрелбата. Около Коледа и Нова година направих един лагер в Хохфилцен (Австрия) и там се чувствах много добре, но за съжаление, няколко дни след това се разболях.  Имах голямо желание да участвам и се пуснах болен на един, два старта, което ме върна много назад. Самата настинка ме държа много дълго, може би през целите две купи в Руполдинг. Когато започнах да се пооправям, трябваше да стартирам и нещата се влошаваха. После почивах два, три дни и пак по същия начин. Възстановяването се забави доста. Чак в преследването в Антхолц-Антерселва се чувствах добре. Също и в щафетата, мисля, че бях добре функционално. В момента тренираме доста и се надявам да изчистим нещата и сезона да е по-добър за мен от тук нататък.

 

-Постигнахте хубав резултат в щафетата в Руполдинг. Интересно ми е да разбера на кой пост ти е най-комфортно да бягаш?

-Нямам предпочитания за пост. Това е стратегия на треньорския щаб, където ме сложат, там бягам. Аз съм на принципа, че ако един спортист се чувства добре и е в добра форма, може да покаже на какво е способен на всеки един пост. По-голямо значение има самото разпределение на момчетата, спрямо индивидуалните възможности на вски един спортист и да се вземе максимума от него. В Руполдинг можеше да постигнем много по-добър резултат. Като пристигнах на последна стрелба, взех решение да рискувам, защото виждах, че конкурентите ми са много близко пред мен.  Чувствах се много добре и реших да рискувам с по-бърза стрелба, но за съжаление не се получи да сваля мишените с осемте патрона и завъртях рунд. Ако всичко беше минало както го бях замислил, може би щяхме да стигнем до 6-то място, но останахме на 9-та позиция.

 

-Като заговорихме за щафета….“Златните момичета“ на българския биатлон споделиха, че и до ден днешен има приятелство между тях. Ти как се разбираш с момчетата от отбора? Има ли приятелство между вас и лесно ли се сработвате?

-Да, мога да каже, че всички в отбора сме приятели. Тренираме нормално и няма никакви проблеми. Безспорно трябва да има колектив за да се получават нещата. Няма как да има отбор ако всеки мисли само за себе си.

 

-Ясно е, че основната цел за сезона са Световното и Европейското първенство. Очертава се много голяма конкуренция в Тюмен. Имаш ли набелязана цел за европейския шампионат?

-Този сезон не тръгна много добре и не си поставям цели. Разбрах, че една настинка може да те върне много назад. А и нищо не може да се предскаже. Сега е топло в Европа, в Америка може би е студено, в Тюмен още по-студено. Просто не е ясно какво ни очаква. Надявам се да съм здрав и ще дам всичко от себе си и на Европейското и на Световното, а резултатът ще се разбере в последствие. Нямам конкретни цели.

 

-От този сезон Николай Захаров отново е треньор и на мъжете и на жените. По-трудно ли се работи така и остава ли достатъчно време за всички?

-Жените не са много, те са две. Едното момиче тренира с приятеля си в Норвегия. Остава време, имаме и друг щаб, Красимир Дочев е помощник треньор. И ваксмайсторите и масажистите, всички помагат с каквото могат. Смятам, че това не е проблем. Трябва да е компактен отборът и всеки да си върши работата. Мисля, че ние сме го постигнали това и ако успеем да се запазим този състав в следващите години, ще е много добре за всички.

 

-Кой е най-големия ти успех в биатлона? 6-то място от Световното, бронза от Европейското,  Световната титла от лятното първенство или...?

-Няма място за сравнение. Разбира се, че 6-тото място на Световното, защото първенството си е първенство. Радвам се и на другите постижения, но според мен това е най-големият ми успех. Малко хора в биатлона, не само в България, но и от другите държави са попадали в десетката на Световно първенство. Аз имах шанса да направя тези два резултата в Контиолахти и се надявам да не са последните.

 

-В последните няколко години организираме анкета за любим биатлонист на читателите на сайта и този сезон ти спечели категорично в битка с Оле Ейнар Бьорндален.  Имаш много фенове, какво би казал за това признание?

-Раздвам се да разбера, че съм спечелил такава анкета. Честно казано нямам много свободно време за Интернет и рядко влизам. Хубаво е когато хората те харесват по един или от друг начин и съм щастлив, че ми гласуват доверие.

 

-Много от спортистите споделят, че подкрепата на хората е много важна. В момента се сещам за Григор Димитров и Пламен Константинов, които твърдят, че това е голям стимул. Ти усещаш ли любовта на хората и това мотивира ли те по някакъв начин?

-Както казах, хубаво е когато имаш подкрепата на хората, но за съжаление аз съм голям песимист в това отношение. Струва ми се, че в България повечето фенове са с теб, когато имаш успехи и започват да пишат глупости, когато се провалиш. Такъв ни е манталитета, остава само семейството и най-близките ти приятели. Жив пример е Григор Димитров. Следя по медиите, предполагам, че всички знаят какво се случи. И не е само той, а и при повече спортисти е така. Хубаво е, че най-верните фенове остават и се надявам все повече хора да мислят по този начин. Трябва да си с един спортист и в добро и в лошо, защото всеки се старае, всеки тренира. Конкретно в биатлона е много трудно да държиш едни високо ниво постоянно и всеки сезон да надграждаш все повече и повече.  Много е трудно. Малко са биатлонистите, които го постигат, броят се на пръстите на едната ръка. Точно затова те са велики и остават в историята.

 

-Беше много близо, но не успя да попаднеш в десетката на „Спортист на годината“. Мислиш ли, че това е малко несправедливо и успехите в биатлона се подценяват от журналистите и от държавата?

-Мисля, че съм го казвал и в други интервюта, а и в края на миналия сезон. Журналистите не гледат реално, защото съпоставката между различните спортове е много трудна. Само хората, които са ходили на СК или СП са наясно за каква конкуренция става на въпрос в отделните спортове. Няма място за сравнение, защото се гледат само позициите, което за мен не е правилно. Разбира се, медалистите винаги трябва да са там, но има и други спортисти на които самият спорт не им позволява да са по-напред в класацията. Всеки се труди, аз не се стремя към това. Ако някой ден заслужа да съм там, предполагам , че журналистите ще ме изберат.

 

-Мислил ли си някога какво ще правиш с живота си, след като напуснеш големия спорт? Надявам се това да се случи след много години…

-Честно казано, минавали са ми през главата някакви неща. Все още не съм решил точната дата и година в която ще спра с активния спорт. Това е доста относително и зависи от доста неща – от федерацията, от треньорите, от мотивация…Мотивация не чак толкова, защото аз я имам и винаги съм я имал. Надявам се да съм здрав, но като цяло не съм мислил обстойно по тази тема, защото не съм решил кога ще се откажа. Предполагам, че като наближи моментът ще започна и аз да си ги задавам тези въпроси. 

 

-Имаш излъчване на много сериозен и здраво стъпил на земята човек. Разкажи ни за някоя забавна случка за която се сещаш, на примависта…?

-В момента ме хващаш малко неподготвен. Сега се сещам за една случка от преди 2, 3 години, където за малко не изпуснахме едно състезание. Бяхме на лагер в Италия и незнайно защо трябваше да се състезаваме на една Европейска купа, мисля, че имаше голям промеждутък между Световните купи и Световното първенство. Трябваше да участваме и да не губим състезателен ритъм. Ако не се лъжа, самото състезание беше в Мартел (Италия). Спомням си, че отидохме в хотела, но не ни хареса настаняването и се преместихме малко по-далеко, на около 25км.. Бяхме само с един микробус и треньора нямаше възможност да ходи до пистите по два, три пъти на ден. Във въпросния ден, тръгнахме към пистата и минавайки покрай хотела където бяха настанени другите, виждаме, че няма никакви бусове, няма никой. По-принцип всяка държава има бусове, автобуси, а беше доста празно пред хотела и  се зачудихме какво става. Оказа се, че са променили часа на състезанието и като стигнахме до стадиона, хората вече прострелваха. Имаше не повече от 30 минути до старта. От там се изстреляхме с пушките директно от буса и буквално преди самия старт успяхме да пуснем по 5-10 патрона. За щастие се справихме доста прилично на самото състезание. Всички се смяхме много след старта, беше много забавно.

 

-Кажи нещо на хората, които те подкрепят и се радват на всеки твой успех….

-Благодаря на всички хора, които гледат биатлон. На тези, които ме подкрепят и на тези които не ме подкрепят, защото съм сигурен, че има и такива. В това няма нищо лошо, защото всеки си има любимец в определен спорт. За мен е важно биатлонът да се гледа все повече в България и мисля, че това се случва с всяка изминала година. Да подкрепят любимите си спортисти в добро и в лошо, защото не винаги нещата зависят само от тях. Говоря конкретно за нашия спорт, защото в биатлона не всичко зависи от човека, който е на телевизионния екран. 

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017

download install for pc is now available