Павлина Филипова: Дишам с всеки изстрел на моите състезатели

Павлина Филипова: Дишам с всеки изстрел на моите състезатели

Павлина Филипова е от златните момичета на българския биатлон. Най-големият й успех е на игрите в Нагано, където остана само на две десети от бронзовото отличие. Павлина има Европейска титла и редица призови класирания в стартове от Световната купа. С нея разговаряме за успехите, треньорската професия и бъдещето на българския биатлон.

 

Здравей,Павлина. Първо, честит рожден ден на патерици.Пожелаваме много здраве, щастие, лични и професионални успехи. Разбрахме, че току що се връщаш от IBU купата в Обертилиах, как бяха нещата там?

-Мъжкият тим се представи прекрасно. Имаме три млади момчета, които имат големи качества и ако повалят мишените, могат да попаднат в първите 10, което е  индикация, че могат да се представят добре и в Световната купа. В последния спринт за Европейската купа, Антон Синапов бяга на 3, 4 секунди от победителя на финална обиколка, което е показателно.

 

Разликата между това да си състезател и треньор е огромна.Каква е разликата в усещането, когато ти си заставала на старт и когато някое от твоите „деца“, така да го кажем, се състезават?

-Напрежението като треньор е значително по-голямо, защото когато аз се състезавах, знаех какво мога и как да го направя. Когато си треньор си дал всички указания, тренирал си ги тия деца години наред и все пак не си сигурен на 100% дали ще могат да се справят, дали ще погледнат вятъра, дали ще направят корекция. Особено когато седя на рогатката, дишам с тях на всеки изстрел и като изгубят ритъма ми е ясно, че ще има грешка някъде.

 

Нашият сайт съществува около 5 години и това което сме разбрали е, че този спорт е много обичан, но няма чуваемост. Хората знаят много малко и смяната на треньори, подготовки и абсолютно всичко са скрити от тях. Таз интимност не е ли негативна за биатлона? Ти си част от федерацията, можеш ли да ни обясниш на какво се дължи това?

-Не бих казала, че е така. Аз съм от 1 година в управителния съвет и сме ги коментирали и обсъждали доста дълго нещата, за да стигнем до най-оптималния вариант и всеки състезател да реализира своя потенциал с треньора, който смята за най-добър.  Специално Краси изяви желание да работи с Георги Фъртунов, а Владко Илиев искаше да продължи със Захаров .Мисля, че това е добър избор, като гледаме резултатите, които постигат в първите три световни купи. Мога да кажа, че това е най-добрият сезон и на двамата и се надявам, че са взели правилните решения.

 

Ако се абстрахираме от това, че си член на федерацията, смяташ ли, че е подходящо Краси Анев да тренира отделно от отбора и не мислиш ли, че това в ущърб на останалите момчета.

-Смятам, че по-добрият вариант за Краси е да работи с отбора, защото конкуренцията е по-голяма. Спортното министерство има програма за елитните спортисти, която дава възможност за подготовка с индивидуален треньор и Краси си избра точно този модел. Може би за него ще е малко по-скучно, защото се движи сам по лагерите. Понякога се събира с останалите, но общо взето това е по-трудно в психологически план.

 

Петьо Иванов постигна невероятен успех на младежкото Световно първенство. Класира се на престижната четвърта позиция. Разкажи ни за този талант и въобще за младите момчета и момичета, които тренираш и тепърва ще навлизат в биатлона?

-Тази година направихме една “B” гарнитура така да я кажем, където попадат момичета и момчета от набор 95 до 98. Тези деца имат голям потенциал, особено мъжкото направление, това си личи и от резултатите на Петьо. Заедно с него има още три момчета и три момичета от Берковица в този подбор,  които са на много високо ниво. Надявам се, че до 3, 4 години, тези деца  ще покажат това което могат. За Петьо мога да кажа, че ми поднесе най-хубавата изненада през миналия сезон. Присъствах на състезанието и може би бях най-щастливата треньорка там. Когато финишира първи и до 40-то място, неговото име стоеше най-горе, се разплаках и даже не можех да повярвам, че едно момче което е карало ски само един месец, може да направи този резултат и да се пребори с руснаци, французи, германци, италианци, големите нации, които са стъпили още от октомври на ски.

 

 Деси Стоянова също е твоя възпитаничка. Тя показа добри резултати, пребори се за квотата на игрите в Сочи, но като, че ли й е трудно да намери себе си. Какво е нейното бъдеще в Световната купа, можеш ли да прогнозираш?

-Деси Стоянова е момиче, което има огромен потенциал и е с много големи функционални възможности. Тази година виждаме, че може да се справя добре и със стрелбата. Надявам се Деси да ни покаже това което е тренирала и го може, защото аз дълбоко в себе си вярвам, че тя ще бъде в големия спорт, минимум между първите 20 в света. Мисля, че и тя е убедена в това и се надявам да не чакаме много дълго за да видим този резултат.

 

Ти си европейска шампионка, имаш трето място в индивидуалното в Осърбле в старт от СК, на игрите в Нагано за малко не спечели медал. Като цяло, поколението Ви беше много силно. Какво липсва на нашите момичета сега, за да са на нивото на което бяхте Вие?

-Не знам, мисля, че имат мотивация!. Имат възможност да тренират на по-добри условия от нас, защото по наше време имаше само едно стрелбище, което беше на Белмекен. В момента имаме стрелбище в Банско, в Троян се прави хубав център. Може би това, че няма кой да ги ръководи, нямат ярък пример пред себе си за да могат да се учат от него. Аз самата като попаднах в отбора имаше Ива Шкодрева, Мария Манолова, Катя Дафовска и аз се учех от тях и исках да достигна тяхното ниво. Борила съм се в контролните тренировки и състезания за да попадна в този отбор. В момента имаме състав, който няма с кого да се бори за да влезе в Световната купа и може би от там идва големият проблем.

 

Всеобщото мнение е, че конкуренцията в дамския биатлон пред последните няколко години е на много ниско ниво. Споделяш ли това мнение и ако вашето поколение беше сега на линия, щяхме ли да имаме българска доминация в СК?

-Мисля, че в момента има три, четири изявени ски бегачки с много добри времена.Това са Дария Домрачова, Кайса Макарайнен, Габриела Соукалова и Анастасия Кузмина, която все още не я виждаме да стартира този сезон. От там нататък има момичета, които са на средно равнище и ако покажат добра стрелба, попадат в десетката, но тези четири изявени биатлонистки доминират независимо от грешките в стрелбата. Мисля, че това е причината дамският биатлон да е на малко по-ниско равнище от нашето време, защото тогава имаше поне 7 германки, 7 рускини, които бяха на изключително функционално равнище.

 

Един въпрос, свързан с казаното до този момент. В интервю за нашия сайт, коментаторът на Евроспорт Ангел Искрев каза, че ако вашето поколение сега е в СК, щяхме да имаме поне две момичета в ТОП 10 във всеки старт. Споделяте ли това мнение?
-Ние сме го правили и преди това упражнение. Влизали сме три момичета в първите 15. Аз съм зад тези думи, защото се пуснах на едно състезание, без да уточнява, кога, къде и защо и победих една от националките без никаква подготовка, без да съм карала ролери или да съм хващала пушка. Да, мисля, че е прав в това което е казал.

 

Имаме много силни представители при юношите и девойките, но когато дойде време да навлизат в СК, нещата не се получават. Това е нещо, което се случва в много страни. Къде се къса нишката и защо този преход е толкова труден?

-Има юноши и девойки, които влизат направо в СК с много добри постижения и класирания, пример за това е Екатерина Дафовска. Аз самата бях на 22 години, когато се класирах четвърта на игрите в Нагано. Има много примери за добро преминаване към СК като Мартен Фуркад, Доминик Ландертингер, но на Краси и Владо им трябваха 2, 3 години за да могат да се адаптират към мъжкия биатлон и от там вече започнаха техните класирания. Мисля, че на тези момчета, които сега влизат в мъжкия биатлон им трябват няколко години за да могат да покажат истинските си възможности. Може би тук най-голямото влияние е в психологически аспект.

 

Какви спомени пазиш от индивидуалното в Нагано през 1998г.?

-Спомням си, че на тренировката преди самото състезание стрелях много лошо, разплаках се, хвърлих пушката и казах:“Къде ще ходя да се състезавам на 15км?“., защото в цялата си кариера имах само два старта в тази дисциплина. На другия ден си казах, че трябва да се мобилизирам и да стрелям добре. Помня, се стрелбата от „легнал“  беше изключително трудна, защото трасето беше много сложно, имаше снеговалеж и точно  преди стадиона за стрелба имаше изкачване от километър и половина.Като отивах на рубежа, целият тремор на сърцето ми беше в ръката и не можех да се успокоя. Цялата ми мотивация беше да се представя добре в стрелбата и мисля, че успях да го направя. Споменът ми е хубав, но и малко тъжен, че бях четвърта и може би това ми е орисията, защото в повечето състезания съм се класирала на тази позиция. Сега като треньор и като фен, виждам, че това е едно изключително постижение.

 

В момента имаме двама българи в топ 25 на генералното класиране за Световната купа. Краси и Владо правят чудеса от храброст и показват резултати, които не сме виждали от времето на Владо Величков. Какви са твоите виждания за момчетата? Сподели ни как излежат те през очите на Павлина Филипова?

-Изключително мотивирани, много трудолюбиви, което може би е най-важното, и най-вече са с много силна воля, това ги води напред. И Владо и Краси тренират изключително много. Аз съм ги виждала още когато бях състезател и сега като треньор, наистина тези момчетата правят чудеса, защото за да пробиеш в мъжкия биатлон е повече от трудно и там конкуренцията е много голяма.

 

Кои ще са най силните биатлонисти през този сезон, при мъжете и при дамите?

-Самата аз съм фен на Мартен Фуркад, още от когато беше младеж и биеше брат си Симон. На едно първенство каза:“Аз няма какво да правя на младежкото световно, там не ми е интересно“. Мартен има изключително силна психика и може би за това най-много му се възхищавам. Мисля, че той е един от най-способните и е най-голям претендент за победител в Световната купа. При жените Дария Домрачова ми е любимка, но като гледам състезанията, най-приятно ме изненадва Доротея Вирер на която много симпатизирам и се надявам да попадне в първите три в Генералното класиране.

 

Може ли някой да надмине невероятния рекорд от 95 победи (една в бягането) на Оле Ейнар Бьорндален?

-Мартен Фуркад може да го мине по брой спечелени Световни купи, но не мисля, че има някой, който може да спечели толкова състезания като невероятния Бьорндален.

 

Пожелай нещо на нашите читатели и на всички фенове на биатлона. Кажи ни защо трябва да гледаме този невероятен спорт?

-Пожелавам на всички да са много усмихнати и весели, да гледаме положително на нещата, да бъдем добри с ближния си, да можем да се зарадваме на успеха на приятеля си, защото това ни прави малко по-добри. Трябва да гледаме биатлон, защото това е най-интересният зимен спорт и до последно не се знае кой ще победи и кой ще може да уцели 20 от 20.

 

Благодарим на нашия приятел Боян Бележков, който ни съдейства да направим това интервю!

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017

download install for pc is now available