Ива Шкодрева: Не си представях живота ми без биатлон

Ива Шкодрева: Не си представях живота ми без биатлон

Ива Шкодрева - Карагьозова е записана в историята като първата българска биатлонистка с победа за Световната купа. Тя е част от първото поколение жени в този спорт, което радваше цяла България с постиженията си.С нея разговаряме за началото на българския дамския биатлон, за успехите, за трудните етапи и за ситуацията в момента.

 

Вие сте първата българска биатлонистка с победа за Световната купа. Ще Ви върна малко назад в годините и ще Ви помоля да ни разкажете какви спомени имате от това състезание в Антхолц-Антерселва и това ли е най-запомнящият се старт за вас?

-Споменът ми от този старт е много силен. Тогава бях само на 16 години.  Започнах да се занимавам с биатлон от юли месец 1987г., а победата дойде през януари 1988г. Това беше изключително постижение за мен и за всички около мен, а и много неочаквано. Като цяло най-много се гордея и съм удовлетворена от бронзовия си медал на Световното първенство през 1991г. Никъде не се споменава това нещо или много малко се споменава, но за мен това е най-значимото ми постижение, защото сме само три българки спечелили индивидуални медали на Световно първенство. Първият медал е на Цветанка Кръстева в спринта през 1989г. във Фейстриц, след това съм аз през 1991г. в Лахти на 15км. и Катя Дафовска спечели медали през 1995г. и през 1997г.

 

Според  статистиката на IBU имате 3 победи за СК, а всъщност те са 5. Като цяло информацията за вашето поколение е доста оскъдна. С Надежда Алексиева,Мария Манолова, Цветанка  Кръстева бяхте една от големите сили в дамския биатлон през този период. Разкажете ни малко повече за началото на вашата кариера в края на 80-те години.

-Както казах, започнах юли месец да тренирам биатлон, преди това бях в националния отбор по ски бягане и при девойките и при жените. Тогава имах един малък проблем с моята треньорка по ски бягане и това ме наведе на мисълта да премина към биатлона. В началото имаше проблеми и 2, 3 месеца трябваше сама да се подготвям, имаше заплахи, че ще трябва да си плащам подготовката от ски бягането, но в крайна сметка нещата се разрешиха по един добър начин, без да има такива усложнения и ми разрешиха да се прехвърля в националния отбор по биатлон. 

 

На игрите в Албервил през 1992г., с Алексиева и Благоева останахте на крачка от бронзовите медали. 10 години по-късно, този сценарии се повтори и в Солт Лейк Сити. Какви са спомените ви от тези две щафети на Олимпийски игри?

-Спомням си, че и в двете щафети бяхме много близко. Наистина в Солт Лейк Сити бяха около 5, 6 секунди, не си спомням точно, но изоставането от рускините беше много малко. Явно такава ни е била орисията, нямахме шанс да спечелим медал в щафетата. Останахме с две четвърти места, за мое голямо съжаление. Знаете, че за всеки състезател олимпийският медал е най-голямата цел. Аз лично бях много добре подготвена в Албервил, но мисля, че бях твърде млада и не можах да издържа психически. Знаех, че съм много добре подготвена и, че мога да спечеля медал и в индивидуалните дисциплини, но това ми  повлия и се провалих в стрелбата. 

 

През 2000г. в Закопане (Полша), успяхте да спечелите Европейска титла, веднага след година и половина пауза поради майчинство.Как успяхте да се мобилизирате толкова бързо и положително ли повлия раждането на кариерата ви?

-Наистина бях много мобилизирана да се върна. Моето майчинство беше най-дългата пауза от на всички останали момичета, които са раждали, поне от българския отбор. При мен случаят беше по-странен, защото аз забременях малко преди олимпиадата в Нагано и се наложи да я пропусна. Появиха се и проблеми с федерацията, не бяха много доволни от факта, че няма да участвам, но аз прецених, че за мен е по-важно да родя първото си дете. След това трябваше да доказвам на всички, че аз все още мога и започнах да се готвя сама. След като родих дъщеря ми се прибрах при моите родители в Самоков, за да мога да тренирам на Боровец. От ноември месец започнах да се подготвям, дори нямах и патрони,но ми дадоха пушката все пак. Трябваше да се тренирам и да гледам детето, много неща се събраха и като цяло беше доста трудно. Бях изключително мотивирана да покажа, че аз все още мога и, че съм класен състезател. Участвах на републиканското през май месец и показах какви качества имам и се наложи да ме вземат в националния отбор. Дори първата година се състезавах без никакво заплащане, докато не станах Европейска шампионка и след това вече нещата тръгнаха по друг начин.

 

Защо Ива Шкодрева не е треньор по биатлон в момента и защо е толкова далеч от федерацията и от този спорт?

-Този въпрос ми е задаван многократно. Наистина е странно, че съм много далеч от биатлона. Трябва да кажа, че след след като се отказах през 2003г. имах предложение от федерацията да започна като треньор на юношеския национален отбор. Тогава дъщеря ми беше на 5 години, мъжът ми също е треньор и нямаше как да отсъствам от вкъщи толкова време. Знаете, че в биатлона подготовката е свързана с целогодишни лагери. След това през 2004г. родих второто си дете и на практика да съм треньор на националния отбор се оказа невъзможно за мен като майка. През 2007г. се прибрах в Самоков с идеята, че мога да бъда треньор в клуба „Рилски спортист“, но в интерес на истината от клуба не проявиха никакъв интерес. Тогава ми предложиха да се занимавам с волейбол, да организирам и да тренирам деца, защото имаше клуб в Самоков, но на практика той нямаше никаква дейност. Една голяма фенка на волейбола ме помоли да се заема и аз приех и така 6 години бях треньор в този спорт.

 

Вече доста години сте експерт коментатор на Евроспорт и по наше скромно мнение сте най-добрият експерт коментатор на телевизията за България. Знаем, че статистиките ви са изключително подробни и интересни. Харесва ли ви да коментирате и трудно ли е да се подготвите преди всеки старт?

-Самата подготовка вече не ми е толкова трудна и ми доставя голямо удоволствие. Налага се да се подготвям, защото действително съм откъсната от биатлона и трябва да чета и да търся повече информация за да съм на ниво. Както казах за мен е удоволствие да коментирам този спорт, защото там е минала по-голямата част от живота ми. Аз изключително много обичах това което правех, бях влюбена и не можех да си представя живота без биатлон. Безспорно в началото имаше напрежение, притеснявах се от микрофона и от аудиторията, но с времето това нещо се преодолява.  

 

Вие имате уникално чувство за справедливост.  Трудно ли е да останете безпристрастна, когато освен коментатор и бивш състезател сте и фен на този спорт?

-Да, може би е трудно, но аз действително имам чувство за справедливост и не мога да кажа на бялото черно или на черното бяло. Мисля, че това ми помага, защото за един коментатор е много важно да бъде безпристрастен и да не налага своето мнение.

 

Как виждате борбата за спечелване на СК през този сезон и какво мислите за дуела  между Мартен Фуркад и Емил Хегле Свендсен. Кажете ни по нещо за тези двама състезатели?

-Мисля, че този сезон ще бъде доста по-оспорвано. Миналата година нямаше почти никаква дилема, но сега въпреки тежкото заболяване на Мартен Фуркад го виждам в една много добра спортна форма. Не мога да прогнозирам до колко ще му се отрази това тежко заболяване в останалата част на сезона. Той е голям талант, един изключителен биатлонист и най-важното е, че е много стабилен психически, което много му помага. При Емил Хегле Свендсен също има някаква промяна, още миналия сезон се забеляза спад в ски бягането му и сега също не е сред най-бързите. Важно е, че поддържа едно доста добро ниво, което му позволява да печели отделни стартове от Световната купа. Този сезон се забелязва и една много голяма стабилност в стрелбата, нещо което липсваше през миналата година. Не мога да кажа кой от двамата ще спечели, може в битката да се намеси и някой друг, Антон Шипулин също изглежда много стабилен през този сезон.

 

Ще ви попитам същото и за дамското направление. Ще има ли доминация на Кайса Макарайнен през сезона или Дария Домрачова ще се мобилизира и ще покаже на какво е способна?

-Дария Домрачова до този момент изглежда много разпиляна и разконцентрина, може би е направила по-голямо почивка след Олимпийските игри. В крайната сметка тя имаше невероятен успех в Сочи и е нормално да има лек спад през тази година. Докато Кайса Макарайнен е изключително амбицирана, тъй като не успя да покаже това което може на игрите, но сега виждаме, че много е подобрила стрелбата си. При дамите съм по-склонна да заложа на Кайса Макарайнен.

 

Имате ли обяснение защо българският дамски биатлон е на толкова ниско ниво в момента?

-Да, имам някакво обяснение за себе си. Не знам дали то е най-правилното, но в крайна сметка това е отражение на целия български спорт в момента. Трябва да започнем от най-ниското ниво – клубовете, там където стартира развитието на децата. Трябва да отбележим, че много по-малко деца се занимават с биатлон в сравнение с годините когато ние се състезавахме. Другият важен момент е, че на времето имахме много добри ски бегачи и много развито ски бягане, днес това липсва. Трябва да кажа, че тези две поколения биатлонистки, който радваха цяла България идват от ски бягането. Цветанка Кръстева, Мария Манолова, Надежда Алексиева, Аз, Павлина Филипова, Ирина Никулчина сме били в националния отбор по ски бягане и след това сме се прехвърлили в биатлона, само Катя Дафовска е изключение, тя е била ориентировачка преди това. Така, че когато една страна има развито ски бягане, това определено дава тласък и на биатлона. Въпреки всичко виждаме, че при мъжете имаме двама много класни състезатели и за разлика от времената в които жените бяха много силни, мъжете нямаха никакви резултати. Сега е обратното и мисля, че тук има един момент на поколение и на талант, може би към този момент не разполагаме с толкова талантливи жени.

 

За разлика от момичетата, момчетата показват повече от задоволителни резултати. Как смятате, че ще се отрази тази рокада с треньорите и въобще положителна ли е тя като цяло за момчета?

-На този етап смятам, че е положителна. Виждаме, че и Красимир Анев и Владимир Илиев се представят много удачно в първите стартове. Разбира се, сезонът е доста дълъг и това е само първата третина. На този етап виждам при Владо едно значително подобрение в стрелбата, при Краси също стрелбата е на много високо ниво. Дори бих казала, че това щеше да е правилното решение и за Олимпийския сезон. Всички знаем какво се случи точно преди игрите с тази роката, аз го казах и в ефир, казвам го и сега, че когато един отбор върви и когато резултатите се подобряват, няма логика точно преди олимпиадата да се сменя треньора. Нямам нищо против всеки един треньор, Краси Анев има правото да следва своите предпочитания, но не за сметка на целия отбор. Смятам, че през миналия сезон отборът беше разбит.

 

Николай Зарахов е многократно махан и връщан в българския отбор. Това ли е единствения треньор по биатлон за България?

-Многократно е силно казано, той всъщност е махан два пъти. Първият път когато ни тренираше нас през 1997г. го махнаха и втория път е сега. Фактически през тази година започва за трети път като треньор на националния отбор. Не бих казала, че е единствения, но е един от малкото треньори с изключително голям опит, знае как да работи, знае какво прави и е способен да подготви много добре своите състезатели. Особено при нашите условия, знаете, че не можем да докараме някой треньор, който ще изисква и много високо заплащане. Захаров работи при много тежки условия, спомням си първата година когато започна с Владо Илиев и Краси Анев, той трябваше да тренира и жените и мъжете, което е изключително трудно. 

 

Много от феновете на биатлона критикуват федерацията за липсата на ски, липсата на средства и подобни недоизказани тези, който се дължат основно на липсата на гласност от страна на федерацията. Как оценявате работата на федерацията през последните години?

-Да, мисля, че федерацията трябва да направи точно това, да се огласи точно как стоят нещата, макар, че не е работа на феновете да преценяват кой как работи. Катя Дафовска пое федерацията в много тежко финансово състояние и успя да изплати всички заплати, да подсигури подготовката и да върне всички дългове и според мен в това отношение федерацията се справя много успешно. Трябва да Ви кажа, че по наше време е имало случаи когато сме пътували по лагери и се е налагало сами да се готвим, защото е нямало пари. На нас ни даваха безплатно по 6 чифта ски от фирмата „Фишер“, защото бяхме елитни биатлонистки.  Сега понеже нямаме много такива състезатели или по-точно са двама, федерацията купува ските, което е допълнителен разход. Искам да кажа, че ние бяхме длъжни да даваме по два чифта на тези състезатели на които „Фишер“ не подсигуряваше ски. Не можем да говорим, че на нашите биатлонисти им липсват ски. Аз не знам кой се оплаква, че няма ски, след като се изпробват и се взимат най-хубавите ски.

 

Какво е бъдещето на българския биатлон през очите на Ива Шкодрева?

-Доказали сме, че в биатлона винаги сме имали успехи, имали сме талантливи състезатели. Надявам се така да продължават нещата, но няма как да не се отрази липсата на масовост, липсата на условия в клубовете. Два от най-големите зимни центрове в миналото, този в Самоков и в Чепеларе към този момент са в агония, те не произвеждат състезатели. Сега добре работят клубовете в Берковица, Троян, Банско и едно Стамболово, които карат децата си да идват да тренират на Боровец, това съм го виждала с очите си.

 

Пожелайте нещо на феновете на нашия сайт! Кажете ни защо трябва да гледаме този прекрасен спорт?

-Преди всичко ще им пожелая да бъдат здрави, щастливи и обичани. Щом са фенове на биатлона, значи са хубави хора. Този спорт е много истински, много тежък и тук нещата не се решават от съдиите, а заставаш и показваш какво можеш. Всеки един състезател трябва първо да се пребори със страховете в себе си, след това да привикне да преодолява всякакви атмосферни трудности, да се адаптира към всеки един старт, защото дори многократно да сме участвали в едни и същи центрове, всеки път е различно. Дали вятърът ще е различен, дали снегът ще е различен, дали слънцето или температурите, винаги има огромна разлика и трябва бързо да се адаптираш и да вземеш правилното решение. Това е един изключително суров спорт в който ако не си изчистил главата си от всякакви дребни мисли и намерения, няма как да успееш.

 

Благодарим на нашия приятел Боян Бележков, който ни съдейства да направим това интервю!

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017