Иван Златев: Тръпката от състезанието е нещото за което съм живял през всичките тези години

Иван Златев: Тръпката от състезанието е нещото за което съм живял през всичките тези години

 Преди броени дни стана ясно, че Иван Златев приключва с професионалния спорт. С биатлонистa от Банско си говорим за причините довели до това решение, за годините прекарани в спорта и за бъдещето на българския отбор. 

 

Слагаш край на спортната си кариера едва на 25 години. Трудно ли стигна до това решение?

Да, доста трудно. Много се двоумях какво да правя, но сам го избрах и реших да сложа край на спортната си кариера. За мое щастие това се случва не при някакви тежки ситуации, като контузии, всичко приключва нормално.

 

Какво не достига за да продължиш да се състезаваш още няколко години?

–Може би мотивация! Мотивацията ми вече беше на друго ниво. В нашия спорт е доста трудно и като гледаме другите държави как се развиват...не, че ние изостава чак толкова много, но това е прекалено много труд и то не само физически, но и психически. Даже мога да кажа, че за мен по-тежко беше психическото натоварване. Като се има предвид, че в година се прибираме вкъщи за има няма 20 дни, това е доста трудно. Отделен си от приятели, от семейство, нямаш никакво свободно време и си ангажиран на 100%. Дори в почивните дни , в които не тренираме, ние сме някъде там в чужбина и това е една обстановка от която няма откъсване. Тежко е психически.

 

От ръководството направиха ли опит да те убедят да си промениш решението, да те запазят като кадър?

–Честно казано усилията на федерацията бяха слаби. От ръководството на „Ски клуб“ Банско ми направиха много хубави оферти и предложения, но им отказах. Те се потрудиха доста, за да ме задържат и да ме накарат да се върна отново в спорта. С тях водих доста повече преговори отколкото с федерацията. Това беше всичко.

 

Мислиш ли, че държавата и федерацията правят всичко възможно за благото на спортистите или има и нотка на лични интереси?

Истината е, че нашата държава има доста проблеми и спортът не е на първо място. За жалост все още не сме израстна толкова, че да отделяме голямо внимание на спорта. Каквото и да си говорим, това е въпрос на пари и от държавата се изисква да подсигурява финансовите средства. Знаем на какво ниво е нашата страна в сравнение с държавите, които имат елитни спортисти. Мисля, че страната ни прави всичко възможно да помага, но ние винаги ще искаме да се обръща повече внимание на спортистите. Има съоръжения, които са под всякаква критика, имам предвид спортните ни бази, роубана, който имаме за биатлон и ски бягане, всичко се руши и това трябва да се оправи  с държавни пари. Положението е такова и не обвинявам държавата и федерацията за нищо.Имам реална преценка къде живея и какви условия за подготовка се предоставят.През тези години съм бил доволен и на това.

 

Има ли състезание което е останало трайно в съзнанието ти и го помниш с нещо по-специфично, по-специално?

Да, има няколко. Мога да посоча стартовете на Олимпиадата в Сочи – спринт и щафета. Откакто започнах да се занимавам с биатлон мечтаех да отида на Олимпийски игри. Сбъдната мечта! С хубави емоции и моменти съм запомнил и  стартовете на Европейското от преди година в Нове Место. В Чехия съм бягал и на Световна купа, Европейска купа, Европейско  първенство и мога да кажа, че профилът на пистата много ми допада. Там винаги съм правил добри класирания и съм бил удоволетворен от себе си. Нове Место е едно от местата на които успявах да се изразходвам на 110% и да бъда доволен от начина на провеждане на старта. 

 

През последните две години направи няколко много силни поста в щафетата. Способен ли е един спортист да надскочи себе си в името на отбора?

–Да, щафетата е малко по-специфичен старт, защото знаеш, че там трябва да бягаш за отбора. Напрежението е малко по-голямо, защото не искаш ти да си човекът, който ще „прецака“ класирането. Може би има една идея по-голямо раздаване, не че на индивидуалните стартове не го правиш, но в отборното състезание го имаш като усещане и се получава малко по-голямо напрежение. Може би и заради това в щафетите показваме малко по-добри състезания като показатели, и в стрелбата и в ски бягането, а и много по-големи сривове.

 

Оставаш с една Олимпиада зад гърба си, тази в Сочи през 2014. Какво е да участваш на такъв голям форум?

–За мен беше уникално да се състезавам на Олимпиадата. Трудно се описва с думи подобно преживяване. Самото усещане, че ти си част от този олимпийски дух за който толкова се говори и за който през годините съм чувал от интервютата на други спортисти. На игрите наистина има по-различна магия, форумът е много голям и е много по-положително като усещане. 

 

Има около 4 месеца до началото на новия сезон. Имаш ли фаворит от биатлонистите и въобще някой който ти е бил пример през годините?

–Ще бъда банален, но както на повече спортисти, идолът ми през всички тези години е бил Оле Ейнар Бьорндален. Този човек е феномен в биатлона и за мен той си остава най-добрият. През всичките тези години винаги успява да вкара нещо ново, той е новатор и благодарение на него биатлонът е това което е в момента.  Винаги ще съм му фен. Иначе като фаворит за челни класирания, мисля, че и тази година ще бъде Мартен Фуркад.

 

Години наред Мишо Клетчоров представяше Банско в Световната купа, след това ти продължи тази линия. Не е ли малко стряскащо, че клуб с такива традиции ще остане без представител в националния отбор?

–Представител ще има – Димитър Парталов. Той също е от моя клуб, ние тренирахме заедно и сега е негов ред да поеме щафетата. Пожелавам му успех. Но да, стряскащо е и може би заради това от клуба се опитаха да направят даже и невъзможното за да остана, за което им благодаря още веднъж.

 

През последните години имаше много конфликтни ситуации в родния биатлон. Ти винаги си стоял малко встрани. Има ли нещо което си искал да кажеш, но не си имал тази възможност?

–Много пъти съм имал възможности да казвам и има какво да кажа, но честно казано не искам. Още повече сега. Нямам намерени да гледам назад, продължавам напред. Трудно се работи с хора, особено със спортисти.  Знам, че на федерацията не й е било лесно досега, но имаше конфликти, който не доведоха до нищо добро според мен.

 

Има ли бъдеще българският биатлон?

–Има близко бъдеще, ако мога така да се изразя. Бъдещето е в Краси, Владо, Митко Герджиков, Антон Синапов. Честно казано след като приключат със спорта (не им пожелавам да е скоро) ще бъде много трудно, ще има дупка. След Тони, който е 93-94 набор мисля, няма силни попълнения, които да идва отдолу. Имаме един „Б“ отбор, който се готви и федерацията полага всички усилия да ги задържат тези момчета и момичета, но са доста малко като бройка и не съм сигурен колко от тях ще оцелеят и ще стигнат до Световната купа. Юношеските години са такива, че идва един момент в който трябва да избираш дали да продължиш напред като спортист или да се насочиш към образованието. Аз съм минал през това и мога да каже, че е много критичен момент. Точно там се отказват голямата част от децата, които се занимават със спорт, не само в биатлона. Трябва да изчакаме и да видим колко от тези деца ще останат в нашия спорт и тогава можем да говорим дали ще има бъдеще биатлонът или ще чакаме по-добри години.

 

С какви чувства се разделяш с професионалния спорт. Усещаш ли вече някаква носталгия или по-скоро си облекчен, че затваряш тази страница от живота си?

–Разбира се, че има носталгия и тя е насочена основно към самите стартове. Гледам различни състезания, които са близки до нашите натоварвания, дали било колоездене, бягане. Обичам да се състезавам, аз съм спортист по дух и няма да спра да бягам дори на аматьорско ниво. Тръпката от състезанието е нещото за което съм живял през всичките тези години. Има облекчение от гледна точка на това, че имам повече време за себе си, за семейството и за близките. Не мога да кажа, че се разделям с биатлона с някаква огромна тъга, защото аз сам взех това решение. Тъжно е когато някой спортист се откаже поради контузия или някакво лошо стечение на обстоятелствата, а аз се отказвам по собствено желание и съм го приел.

 

Последен въпрос. Сега накъде? Ще останеш ли в сферата на спорта или ще направиш крачка към нещо по-различно?

–В момента нямам идея да оставам в спорта. Ще направя крачка в страни или по-скоро крачка напред.

 

 

Играй с нас


Връзки

Класиране мъже - 2016/2017

Класиране жени - 2016/2017

download install for pc is now available