Да наваксаме с Кайса

Да наваксаме с Кайса

Трикратната носителка на Световната купа и любимка на феновете Кайса Макарайнен напусна биатлона през март 2020 г., като тихо се установи и се отдаде на новия си живот у дома в Йоeнсу, Финландия. В една неотдавнашна вечер, с типичната си честност и хумор, тя разсъждава върху живота си като отказал се атлет, треньор, търсенето на нова кариера, пътуванията и бъдещето.

 

Biathlonworld: Предстои вторият сезон, откакто напусна биатлона, чувстваш ли се вече много комфортно като бивша биатлонистка?

Кайса Макарайнен: „Не ми липсва Световната купа или тези тежки тренировки, които я съпътстваха. Почувствах, че първата година беше по-лесна от втората. През първата, когато дойде Covid, беше лесно да си мисля, че не е нужно да правя нищо. След като тя си отиде и малко по малко започнах да си мисля, че трябва да направя нещо умно и да не се мотая повече. Сега ме канят от различни компании на срещи, ходя на тренировъчни лагери, така че имам много неща за правене. Но наистина чувствам натиск да направя нещо.”

 

BW: Преходът по-лесен или труден беше, отколкото очакваше?

КМ: „Мисля, че психически ми беше по-лесно, отколкото очаквах, защото откакто прекратих кариерата ми, никога не съм имала чувството, че искам да се върна. В началото се страхувах, че това ще се случи, но тази част не ми липсва. От друга страна, аз все още търся своето място в света след кариерата ми. Не намерих нещо, върху което да се съсредоточа, но се надявам, че ще открия. Знам, че няма да ми е толкова любимо колкото да бъда част от най-високото ниво в биатлона, но все пак мога да изпитвам страст към друга работа. Не съм сигурна какво ще е това… Тревожа се дали всъщност е добре да правя много малки неща или трябва да открия само едно нещо, което да е по-мащабно.“

 

BW: Как тренираш като любител спортист?

КМ: „Бягам, най-вече. Лесно е; трябват ти само обувки, малко дрехи и да отидеш в гората. През зимата, разбира се, карам ски. Тренирам някои юноши и любители атлети, така че карам и ролкови ски. Но в свободното си време няма да карам ролкови ски. Искам да остана във форма, но не както преди. Ако се чувствам мързеливо като днес, мога да пропусна или ако навън вали и не трябва да излизам, а да тренирам нещо във фитнес залата. Все още се чувствам по-добре, когато съм във форма. Така животът е много по-добър.“

 

BW: Как протече твоята работа като треньор във Вуокати?

КМ: „Харесвам възрастовата група, с която работя, 18-20, които могат да се състезават на Световната купа за юноши. Започнах да стрелям, когато бях на 20, така че нямам опит как е да стреляш на по-малка възраст. Нямам желание да работя с по-млади атлети, защото използвам собствения си опит. Нямам опит като треньор, затова трябва да се опирам на опита на спортиста. На тази възраст те са отговорни и можеш да говориш с тях като с възрастни и да те разбират. Аз отговарям само за един тренировъчен лагер от шест дни веднъж месечно, а не за това, което правят у дома, така че не мога да очаквам големи чудеса!...Опитвам се да им дам вдъхновение, което им е нужно, за да работят здраво."

 

BW: Ти си в новия си дом от няколко години, това ли е твоето убежище; място, където да се отпуснеш и просто да бъдеш себе си?

КМ: „Да, но все още работя върху това. Това не е моята къща мечта на моето място мечта. Имам чувството, че ще се преместя и няма да остана тук до края на живота си. Напоследък си мисля много за някаква част в сърцето на Европа, Германия, Австрия или... Южен Тирол. Просто не мога да отида там на ваканция за няколко месеца, но ако имаш работа там... Може би ако някой, който чете това и има нещо за мен, може да се свърже с мен!”

 

BW: Какво успя да направиш, което никога преди като спортист не си имала възможност да направиш?

КМ: „Всъщност нищо, заради Covid. Миналата година имах големи планове за пътуване, да правя неща, които не можех да правя, когато бях спортист, но не беше възможно. Може би това е годината, в която наистина се чувствам, че не съм състезател вече и правя различни неща. Направих някои малки неща, учих как да бъда треньор онлайн, когато можех просто да слушам, докато плета. Това е едногодишна програма, една седмица на месец и след това през декември ще получа сертификат, който не съм сигурна, че ми потрябва като професионален треньор, но за всеки случай. За петнадесет години в Световната купа научих много неща в биатлона, но не успях да науча нищо наистина ново извън него.”

 

BW: Успя да се върнеш в Италия и Южен Тирол след дългата пауза заради пандемията; хубаво ли беше да се върнеш на любимото си място?

КМ: „Да, наистина беше. Отидох до Valle d’ Aosta, където никога не бях ходила, за много хубав пешеходен преход за четири дни. Взехме си само раниците и отсядахме в хижи, най-високата беше на 3500 метра. Винаги, когато преминавах покрай тези високи върхове през годините, съм мечтала за това. През септември бях в Антхолц за две седмици, където се чувствах като у дома. Беше приятно да бъда на стрелбището, да си поговорим с Армин Аушенталер (главен треньор на женския национален отбор на САЩ); да си в този свят малко, по много по-спокоен начин.”

 

BW: Някакви мисли за възхода на Тирил и спечелването на Генералното класиране миналата година? Може би има някакви прилики между нея и теб; страхотни на ските, понякога с проблеми на стрелбището?

КМ: „Никога не съм мислила за това преди. Всеки биатлонист има различна история. Мисля, че най-голямата разлика между мен и нея е, че тя идва от силна биатлон страна и има много силен отбор около себе си, за стрелбата, за ски бягането, психичното здраве , за всичко. Аз дойдох от по-малък отбор, където сама се научих как да правя много неща. Това е разликата. Аз трябваше да се справя с много неща. Винаги съм мечтала да бъда в силен отбор поне една година, за да видя дали би било различно или не."

 

BW: Знаеш колко е трудно да спечелването на олимпийски или от световно първенство медал, мислиш ли, че в Пекин, с високата си надморска височина, ограниченията заради Covid и пътуването ще бъде по-трудно от всякога?

КМ: „Преди Игрите можеш да мислиш за всички тези неща. Но когато сезонът започне, вървиш стъпка по стъпка. Още в началото започваш с пътуванията и свикваш с това. Всеки, тренира на височина, свикнал е с това и не го мисли толкова много. Разбира се, никой не познава пистата; това е ключов момент. Но когато имаме Световна купа на ново място, всички оцеляват! Това е просто стрелба и каране на ски; метеорологичните условия могат да промeнят нещата много, но ти не можеш да направиш нищо по въпроса... Понякога може да е по-добре да отидеш някъде, където никой не познава мястото или условията; може да бъде по-равностойно.”

 

BW: Мислейки за всички глобуси и медали след известно време, беше ли времето ви в биатлона по-успешно, отколкото сте очаквали?

КМ: „Никога, никога не съм очаквала, че ще бъде така. Всъщност доста се „срамувах“ от тази снимка. Мислех за това дълго време. Когато я направихме, я криех от себе си повече от половин година. Винаги съм била спортист, който гледа напред. Снимката беше от пролетта на 2020 г. и си помислих „последното нещо в нея, което спечелих е от преди две години.“ Можехме да я направим две години по-рано! Това малко ме натъжи или ядоса. Тогава казах: „Добре, Кайса, няма значение кога си ги спечелила, когато кариерата ти приключи, имаш ги“.

 

BW: Къде се виждаш след пет години?

КМ: „Това е наистина труден въпрос. Надявам се да съм здрава и щастлива. Това е може би най-важното. Че намерих нещо. Сигурен съм, че няма да е нещо толкова страстно, колкото бях в биатлона, но се надявам да мога да върша работа, която наистина ми харесва; Бъди здрав и щастлив. Това е!"

 

Снимки: IBU/Christian Manzoni, Kaisa Makarainen, Jerry Kokesh

Източник: Biathlonworld.com

Превод от английски език: Евгени Иванов

 

Включете се в нашата игра и спечелете над 30 награди (шапки на БГ отбора, потници с автограф от БГ биатлонистите, картички, календари и др.)от любимите ви спортисти! Играй и се забавлявай с нас!



 

Предстоящи стартове

Харесайте нашата група


Връзки

download install for pc is now available