Четирикратната олимпийска шампионка разказа пред специалния кореспондент на Match TV в Швеция как тя и известният ѝ съпруг Оле Ейнар Бьордален тренират китайския национален отбор, как отглеждат дъщеря си и като цяло как живее.

Основните акценти в интервюто:

• След две години пауза - студен душ: китайците се върнаха на Световното първенство

• Как е устроен китайският биатлон?

• Какво не е наред с мотивацията им?

• Как да се търсят резервни спортисти в държава, в чието първенство има само 25 участници, заедно с юношите?

• Кой в Небесната империя поставя задачи на известните шампиони, а сега и треньори?

• Кой е по-строг с подчинените - Дария или Оле?

• Защо и двамата спряха да публикуват в Инстаграм/Instagram?

• Отношението на Дария към критиката у дома

• Колко езика говори нейната петгодишна дъщеря?

• Може ли Домрачова да се върне в биатлона като състезателка?

• Готова ли е да стане Дария Бьорндален?

- Не говорим във фоайето на хотела, а се разхождаме през шведската слана. Всичко ли е толкова строго с Ковид мерките и сигурността?

- Непознати могат да влизат в хотела, но нашият отбор има допълнителни ограничения. Ако общуваме с някого, то може да е само на улицата и трябва да сме с маски.

- Имаше ли разболели се в китайския национален отбор?

- Не. Всички в отбора се стараят да се отнасят много сериозно към личната хигиена и да избягват ненужния контакт.

- В индивидуалната надпревара китайките заеха 16-то място и 21-во място, в първия спринт най-добрият резултат беше 38-ми. Мъжете се справят по-зле. Това отговаря ли на вашите треньорски очаквания?

- Сезонът току-що започна, рано е да се обобщават резултатите. В същото време разбираме, че почти две години без изяви не биха могли да не повлияят на резултатите. Доволни сме от първото състезание, момичетата се справиха добре със стрелбата. Със скоростта все още не всичко е гладко. До известна степен това се превърна в студен душ за всички наши спортисти и за нас самите: след доста комфортно състезание в отбора, Световната купа със съперници на съвсем различно ниво. Отнема време, за да усетите новите скорости. Но отборът постепенно се събужда.

- Не особено бързото темпо характерно ли е за китайските състезатели или е следствие от дългото им отсъствие от Световната купа?

- Не може да се разбере от първите стартирания, но се надяваме, че има ресурс за растеж. Във всеки случай е ясно върху какво да се работи. За момчетата това беше добър сигнал за събуждане: не може да има фокусиране само върху конкуренцията помежду им, важно е да се поставят по-високи цели. Въпреки че условията, в които бяхме през предходната зима, ни тласнаха към обратното. Състезателите на националния отбор се състезаваха само на вътрешни стартове. Те получиха добри материални награди за това, тъй като китайската спортна система е фокусирана върху подкрепата на национални шампиони. Както виждаме от резултатите от летните олимпийски игри, това работи и в други, по-популярни спортове в Китай, но, за съжаление, в биатлона, където конкуренцията в страната е минимална, затруднява формулирането на по-сериозни задачи.

- Напуснахте ли Китай миналата зима?

- Там останахме до края на март. През април успях да се прибера, през май се върнахме и започнахме подготовка за сезона.

- Кога за първи път отборът стигна до Европа?

- Съвсем наскоро, две седмици преди началото на Световното първенство. Останахме в норвежкия Шушьоен, настроихме се за европейско време и за битка.

- Тоест, през есента не сте направили лагери на Рамзау или Обертилиах?

- Нямаше как да напуснем Китай. Сега ще отнеме време, за да влезем в състезателен режим и да се адаптираме към световния биатлон. Когато започнахме работа с китайския тим, никой не предвиждаше подобно развитие на събитията, но не можете да се скриете от пандемията, приемаме я за даденост.

- Трудно мога да си представя например руския национален отбор, който в продължение на две години да живее и да се състезава само в Тюмен или Ханти.

- Освен всичко останало, прекарахме няколко месеца в изолиран хотел, в база близо до Пекин. Излизахме от хотела само за тренировки, други маршрути по принцип не съществуваха. Основният отрицателен момент е много суровата зима. Студовете достигнаха до минус 38 градуса, опитайте се да си представите какво означава да извършвате оптимална подготовка, като вземете предвид всички тези обстоятелства. Но също така не можехме да оставим спортистите да прекарат зимата сами, тъй като се заехме с тази работа. Те не се отказаха, включиха креативността си, направиха максимално възможното.

- Каква е китайската състезателна система?

- Има национално първенство и нещо като национален спортен ден. Много момчета се фокусират върху тези стартове, за тях те са основният стимул. Има и много престижни Азиатски игри, но те се провеждат на всеки четири години. Олимпийските игри в Пекин са отделен случай: всеки китайски спортист мечтае да се представи добре вкъщи.

- Колко биатлонисти участват в първенството на Китай?

- Ако говорим за жени, то във всички възрасти, включително юношите, националният отбор и регионите, не повече от 25 души. За страна като Китай това е много малко.

- В Русия кандидатите за националния отбор се наблюдават на състезания в Югра (историческото наименование на Ханти-Мансийския автономен окръг), Уфа, Ижевск, Тюмен и на други места. Как е организирана селекцията в Китай? Трябва ли да пътувате някъде, да изберете някого или трябва да тренирате тези, които са ви предоставени?

- Когато с Оле се заехме с работата, списъкът вече беше сформиран. След известно време, започнаха да се гледат и регионални спортисти. През миналия сезон в националния отбор участваха няколко младежи, а през този - още едно момиче. Вярно е, че поради пандемията всички състезания бяха спрени, те трябваше да се ограничат до контролни стартове. Самите стартове бяха проведени там, където бяхме на тренировъчния лагер, така че не трябваше да ходим никъде.

- Кой ви съблюдава/контролира в спортно-организационната част?

- Национален олимпийски комитет и федерацията по биатлон на страната.

- Идват ли важни китайци и искат ли отчети за напредъка?

- Да, но в това число, те се интересуват и оценяват.

- Строго ли?

- Достатъчно.

- Не признават ли вашите заслуги с Оле?

- Комуникацията се осъществява по уважителен начин, но на първо място е работата и резултатът, около който се гради всичко. И те, и ние го разбираме. В същото време ръководството, разбира се, се вслушва в съветите за развитието на биатлона в страната.

- Едва ли сте усвоили китайския език. С вашите подопечни на английски ли комуникирате?

- С изключение на две момичета, които са на 16 и 18 години, нивото на английския език за тренировъчния процес за женския отбор е достатъчно, при момчетата всичко е доста по-сложно. Когато възникнат трудности, ние включваме преводач.

- Кой е по-трудният треньор, ти или Оле Ейнар?

- Трябва да изхождаме от това, че Оле е старши треньор на отбора. Ако трябва да се поговори по-сериозно/по-твърдо с момчетата, той поема тази задача. Понякога на тренировка виждате, че мислите на спортиста са някъде далече. Тогава няма разлика кой ще го „разбуди“, и двамата не галим по главата за това.

- Китайците имат репутацията на послушни и безпроблемни работници. Какви всъщност са те в тренировъчния процес?

- Ние също мислехме така в началото, но всичко се оказа по-сложно. Всеки човек е личност, всеки има свой характер. Най-озадачаваща беше липсата на вътрешна мотивация. Треньорите трябва да положат усилия, за да накарат спортиста да иска да постигне резултати. Това не важи за най-малките/най-младите, те дойдоха в отбора с горящи очи. С течение на времето обаче тези, които се смятаха за солидна основа, започнаха да разбират: мястото не се дава автоматично на никого, трябва да се потвърди обосноваността на това да бъдеш в националния отбор.

- Липсата на мотивация свързана ли е с манталитета „тренирай мен, треньоре“ или с това, че световните състезания по биатлон не са особено престижни за китайците?

- Няма категоричен отговор. За себе си отбелязахме, че амбициите понякога се свеждат до лидерска позиция в националния отбор. Ако сте задминали партньорите в това отношение, това означава, че сте постигнали всичко, нивото на изискванията към себе си намалява. Опитваме се да им предадем, че същността на спорта е да си поставяш цели, които изглеждат непостижими, само тогава нещо ще се получи. Някои са усвоили тази информация и я използват, докато други все още не са достигнали до нея.

- Четох, че сте уредили видео гледане на етапите от Световната купа в базата. Спортистите въодушевиха ли се поне малко или изглеждаха безразлични?

- Гледахме с интерес. Но когато сте далеч от мястото на събитието, усещанията са притъпени. Самочувствието, от друга страна, е надценено. Човекът е спечелил контролната тренировка и смята, че е близо до най-високото ниво. А на Световното първенство такива неща няма да се получат, тук всичко е по-сложно. Затова се радваме, че в Йостерсунд отборът леко се стресна. След известно време, надяваме се, те ще разберат в каква посока да се движат.

- Задачите за домашната Олимпиада изразени ли са в конкретни числа?

- Поставихме си висока, може би дори недостижима летва. Но ние не се отказваме от нея.

- Вие сте я поставили. А за вас? Има ли клауза в договора, която предполага конкретен резултат от Пекин?

- В идеалния случай, разбира се, медали. И това е заложено в нашите отношения с китайската страна.

- Има ли представители на Китай във вашия треньорски щаб и обслужващ персонал (ваксмайстори и прочие)?

- Има помощник, китайски специалист по стрелба, който помага на отбора от доста време. Обслужващият персонал е изцяло норвежки.

- Бьорндален каза, че когато сте пристигнали, е имало проблеми с инвентара ви.

- Сега тези проблеми са решени, ние сме напълно осигурени.

- Дори и с шлифовъчна машина?

- В Европа е възможно да се използват шлифовъчните машини на норвежкия отбор. Ние не разполагаме със своите. А по време на пандемията също нямаше обслужваща бригада: норвежките ваксмайстори не можаха да получат виза и да дойдат в Китай.

- Кой подготвяше ските за тренировка?

- Ние, треньорите.

- За 11 човека?

- Да. Беше тежко, но през лятото условията много се подобриха. Тренирахме на две места, на едното от които беше изграден ски тунел. От тези, които съм виждала в кариерата си, това е най-доброто. Макар и несравним с откритата писта и естествения релеф. Разнообразието нямаше да ни навреди по отношение на адаптирането към европейските маршрути, но нямаше изход, опитахме се да симулираме нещо в тунела. Като цяло успяхме да свършим добра работа през летния период.

- Кой се занимаваше с плъзгащите се повърхностни конструкции в Китай, щом е нямало ваксмайстори или шлифовъчни машини? Или имаше достатъчно фабрични вдлъбнатини?

- Използвахме основно тренировъчни ски, които не бяха толкова взискателни към избора на конструкции. Състезателните тренировки бяха запазени за контролни, при които предимствата на оборудването също не бяха особено важни. Основното за разбиране на степента на готовност е ските да са еднакви за всички и дават стартово равенство.

- Отрази ли ви се много забраната на флуора?

- Като на всички останали: наред с обичайните смазочни средства си отидоха и някои от разработките. Въпреки че е по-добре да попитате норвежкия сервизен екип, с който си сътрудничим.

- За първи път в Европа ли се качихте на естествен сняг?

- В седмицата, която прекарахме в Шушьоен преди Йостерсунд. Успях да карам и да свикна със смяната на часовите зони.

- Ваксинирана ли сте?

- Да, като целия екип – с китайската ваксина.

- Отборът по биатлон има ли спонсори или всичко се финансира само от държавата?

- Виждате ли, нашивката на гащеризона: China mobile. Оказва се, че има спонсори. Въпреки че огромната сума на разходите, разбира се, се покрива от държавата.

- Привлича ли ви популяризирането на биатлона в Китай? Има ли рекламиране като при световни звезди?

- Нямаше нищо подобно. Първо, ние се съсредоточихме изцяло върху подготовката. Второ, трудно можете да си представите колко сериозно глобалната пандемия е засегнала подготовката на националните отбори на Китай. Контактът им с външния свят беше сведен до минимум, беше като пълна изолация.

- Как преминахте през това психологически?

- Като тест, донякъде приключение и преживяване, след което нищо не е страшно. За щастие цялото семейство беше там, въпреки че други специалисти бяха принудени да работят сами в Китай, далеч от своите близки. Беше им много по-трудно.

- Как се справя китайският отбор с квотите за Олимпиадата?

- Затова стигнахме до Световното първенство, защото отборът трябва да спечели квалификации. Ако не беше това, повече от сигурна съм, че щяха да останат в Китай. Много се радваме, че се случи така че, най-накрая стигнахме до международно ниво. Това е най-надеждният начин за израстване спрямо себе си и другите, въпреки че сега не е лесно за нашите спортисти по отношение на конкуренцията.

- Имате ли норвежко гражданство?

- Не.

- Съпругът ви има ли беларуско гражданство?

- Също не.

- Дъщеря ви на всички пътувания ли е с вас?

- Разбира се. Беше голям късмет, че бавачката успя да бъде в Китай за дълго време.

- Дъщеря ви е на пет години и сигурно сте мислили за социализацията на детето. Засега родителите запълват целия ѝ свят, но това не е завинаги.

- Разбира се, мислим за това. Комуникацията на Ксения с други деца не е достатъчна, страхотно е, че тя запълни малко тази празнина, когато посетихме Беларус. В същото време дъщеря ни има прекрасни контакти със спортисти, в това отношение на нея не ѝ беше скучно. Едно от местата на нашата подготовка, точно това, където е построен ски тунелът, се намира в националния парк. Има огромен брой животни, беше възможно да се хранят лами, камили ... Дъщеря ми много го хареса, особено в компанията на мама и татко.

- На какъв език говори най-добре Ксения?

- На руски. След това е норвежкият: речникът ѝ е по-малък, но е достатъчен за общуване с татко. Английският е на трето място.

- А китайски?

- Само няколко думи.

- А беларуския?

- На пето място. Ксюша знае "Добро утро/Добрай ранiцы", "благодаря/дзякуй", „Приспивна песничка – Калиханка/Калыханка“ , но все още не знае повече неща.

- Къде е сега пушката, която президентът на Беларус Ви подари в знак на признание за вашите заслуги?

- В Минск.

- Човек може да завиди на прагматизма на държавата. В крайна сметка, Вие сте използвали тази пушка от много години, тя всъщност беше Ваша. И когато спряхте да я използвате, те я получиха. Пестеливо и гневно.

- Пушката по един или друг начин беше на националния отбор. Сега е моя. Между другото, това беше моята молба към нашата федерация по биатлон, тази пушка ми е много скъпа като спомен.

- Вие и Оле не сте публикували в Инстаграм/Instagram повече от година. Какво стана?

- Живеехме в една от учебните бази, където имаше огромни проблеми с интернет. Дори и да исках, не можех да публикувам. След това, технически всичко се оправи, но някак си свикнах без Инстаграм/Instagram, нямаше такава нужда и изобщо нямаше достатъчно време. Не изключвам обаче, че отново ще се заема със страницата си, ако имам възможност и желание.

- Въпросът не е за политика, а за лично усещане. Колко се тревожите за всичко, свързано с добре познатите събития в Беларус и последващата реакция на тези събития?

- Сърцето ми е неспокойно, притеснявам се като всеки нормален човек. Бих искала страната да просперира и да се развива, в нея да се живее спокоен живот. Всяка държава в своята история преминава през трудни времена. Вярвам, че Беларус ще преодолее това и всичко ще върви добре за моята страна и моят народ.

- Нараняват ли Ви критичните възгласи: „Домрачова не е изразила отношението си!”?

- Ако се фокусирам върху възгласите и коментарите в мрежата, изобщо не знам как да живея на света. Не считам чуждото мнение за ориентир, опитвам се да се ръководя от собствените си мисли и чувства. Дали те критикуват? Всеки има право. Както и изборът на отношение към критиката.

- Отдавна ли сте в Беларус?

- От края на октомври, когато изтече китайската виза на бавачката. Появи се възможността да се посети домът.

- Веднъж казахте, че можете да вземете фамилията на съпруга си. Готова ли сте да станете Дария Бьорндален?

- Като цяло, в момента няма време за мислене относно такива неща, цялото време и мисли са заети от подготовката на отбора.

- Ако си представите за минута, че сте си поставили такава задача, бихте ли се върнали към биатлона и да се състезавате?

- Сигурно бих могла, но не си поставям такава задача.

- Не мечтаете за мишените, за старта ?

- Когато гледахме първите състезания за сезона в Шушьоен, нещо се раздвижи в душата ми. Но през подготвителния период не мислите за това. Ако има голяма област на отговорност и трудна цел, всичко е насочено само към постигането ѝ.

Автор: Евгений Дзичковский, кореспоондент на Матч ТВ

Източник: Матч ТV

Превод: Теодора Николова

Включете се в нашата игра и спечелете над 30 награди (шапки на БГ отбора, потници с автограф от БГ биатлонистите, картички, календари и др.)от любимите ви спортисти! Играй и се забавлявай с нас!